Данните за 2025 г. и сравнението с Европа
69% от изследваните проби на Klebsiella pneumoniae в България не се повлияват от определени силни антибиотици, което е най-високият показател в целия Европейски съюз. Още по-тежка е ситуацията с Acinetobacter baumannii: резистентността при тази бактерия достига 92%, като само Гърция и Хърватия отчитат по-високи стойности, около 95%. За последните пет години устойчивостта на Streptococcus pneumoniae към еритромицин е скочила от 17% на 41%, а към оксацилин, от 11% на 23%. Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията средната резистентност на бактериите в България е 58,6%, при 21,8% за ЕС. Парадоксално, официално регистрираните болнични инфекции са едва 3,7% в интензивните отделения, срещу 7,1% средно за Европа, но експерти оценяват реалния дял на около 8%, което означава над 144 000 заразени пациенти годишно.
Предписването и мерките на властите
Структурата на предписваните антибиотици е силно изкривена. Световната здравна организация препоръчва поне 65% от употребяваните лекарства да са от групата на антибиотиците за масово приложение, но в българските болници делът им е едва 22%, а в извънболничната помощ, 42%. Страната вече има приет Национален план за борба с антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г., въведено е задължително електронно предписване, а антибиотиците за деца до 7 години се реимбурсират. Според експертите обаче списъкът на безплатните лекарства включва препарати, които СЗО препоръчва само за краен случай. Като възможна мярка се обсъжда включването на амоксицилин и еритромицин в списъка на НЗОК. В ЕС болничните инфекции от резистентни бактерии водят до около 37 000 смъртни случая годишно и икономически щети за над 5,5 млрд. евро, като според специалистите поне половината от тях могат да бъдат предотвратени.
