По-силна децентрализация и край на "домовата книга"
Илияна Йотова ще внесе проект за промени в Конституцията, ако бъде избрана за президент. Тя обяви това в ефира на "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS, като посочи две конкретни направления: засилване на децентрализацията на общините и премахване на това, което нарече "позорната домова книга". Според нея местната власт трябва да получи повече възможности, защото в нея "има много хляб" и тя може да подпомогне националната власт.
Йотова подчерта, че България разполага с изключително добри кметове и те заслужават повече правомощия да се развиват. За Висшия съдебен съвет тя заяви, че държи членовете му да бъдат авторитетни личности без съмнения в тях, които с примера и решенията си да въздават справедливост и да върнат доверието в системата. Тя допусна, че новият главен прокурор може да бъде избран още до края на годината, въпреки че мнозина очакват това да стане от следващия държавен глава: "Зная, че се водят разговори за евентуални кандидати за главен прокурор", каза тя.
Президентът критикува съществуващата система за помилвания като "остаряла нормативна система". По думите ѝ материалите и документите трябва да достигат до институцията по съвсем различен начин. Тя настоя за гарантиране неприкосновеността на лекарите, които в момента са подложени на натиск от различни посоки, и посочи необходимостта от допълнително събиране на информация за лицата, които се помилват.
Черно море, Украйна и дипломатическата активност на България
Йотова коментира и последните атаки с дронове в Черно море, като заяви, че няма непосредствена опасност за страната, но рисковете за националната сигурност са реални. Тя разкри, че е провела разговор с румънския президент Никушор Дан и двете държави ще поставят въпроса за Черно море като отделна точка на Европейския съвет с искания за безопасност, корабоплаване и мораториум върху употребата на дронове.
Държавният глава очерта многостепенна дипломатическа инициатива: първо с европейските партньори, след това с Турция, а накрая разширяване към всички шест държави, граничещи с Черно море. Тя посочи липсата на обвързващи международни документи между тях като сериозен проблем. Йотова отхвърли идеята за военен ескорт на търговските кораби: "Създавайки конвой на търговски кораби на гражданското корабоплаване, ние ставаме мишена, нека да не го забравяме."
По отношение на консултациите по Член 4 от договора на НАТО тя запази позицията си, че активирането му е ескалиращ момент. Тя посочи, че Полша и Дания не са задействали този механизъм дори при директни нападения с дронове, и подчерта, че консултациите на различни нива, включително с върховния главнокомандващ на натовските сили в Европа, покриват част от процедурите без формалното активиране на члена.
За войната в Украйна Йотова заяви, че за първи път в текст от Консултативния съвет за национална сигурност е записано, че България е за мир чрез преговори, с незабавно спиране на огъня и използване на всички политически и дипломатически канали. Тя разкритикува телефонните разговори на отделни европейски лидери с Владимир Путин: "Всеки един да се обажда на президента Путин… Много по-силно ще бъде, ако тези дипломатически канали към Русия се отворят от името на целия ЕС."
Йотова очерта триетапен план за деескалация: мораториум в Черно море, прекратяване на огъня, а след това конкретен текст, консолидиран между ЕС, Украйна и възможно САЩ, с включване на Русия на "истинската маса на преговорите". Тя настоя България да не бъде наблюдател, а активен участник в дипломатическите усилия.
