Четири държави с рекордно темпо в преговорите
Годишният пакет на Европейската комисия за разширяването е вече факт, като в документа се констатира напредък без аналог досега в случая на Черна гора, Албания, Молдова и Украйна. Най-напреднала към пълноправно членство е Черна гора, според думите на еврокомисаря Марта Кос, като очакванията са тя да стане част от Съюза още през 2028 г. До края на настоящата година пък следва да приключи преговорният процес с Албания. Пред членовете на комисията по външни работи в Европейския парламент Кос уточни още, че Украйна и Молдова са в състояние да стартират разговори по всички теми.
Сериозно придвижване бележат четирите държави, като темповете, с които преговорни клъстери се откриват, а глави временно се приключват, са невиждани досега. Постоянните реформистки усилия, демонстрирани от тези страни, намират отражение в конкретен напредък по пътя към членство в Европейския съюз — такъв е изводът от пакета за тази година.
Северна Македония и Турция: застой и отклонение
Реформите изискват категорична решимост от страна на Северна Македония, както и приемането на нужните конституционни промени, подчерта Марта Кос. Непоклатима остава амбицията на Европейската комисия присъединителните преговори със Скопие да стартират незабавно, щом бъдат изпълнени зададените предпоставки. От групата на Зелените в Европейския парламент, където е докладчикът по Северна Македония Томас Вайц, прозвуча призив двустранните спорове да се разрешават посредством диалог — за илюстрация бяха посочени отношенията между Хърватия и Черна гора. Отворените теми пред Скопие Вайц структурира в две категории: спорове между отделни държави и въпроси с европейско измерение, като към вторите принадлежи вписването на малцинствата в основния закон на страната. Андрей Ковачев, български представител в ЕП от ГЕРБ/ЕНП, поиска от Комисията да формулира какво точно означава понятието „двустранен въпрос", на което Кос се ангажира да отговори писмено.
В същото време в Турция ЕК регистрира застой в множество сфери и пренебрегване на значителна част от нейните препоръки. На първо място сред затрудненията стои натискът над опозицията, но също така и разклащането на демократичните контролни институции, липсата на стратегия против корупцията, както и намесата на изпълнителната власт в съдебната система. Санкциите, налагани на независими медии, и множащите се съдебни ходове срещу граждани с критична позиция към управляващите попадат под прицела на Брюксел.
В документа се казва: „Съдебният натиск върху опозиционните политици и основната опозиционна партия все повече задушава политическата конкуренция, подкопавайки демократичните принципи и честността на избирателния процес". Силно централизираният президентски модел също привлича вниманието на Комисията. Избирателно функционира правосъдието по отношение на опозиционни лица, докато представители на управляващото мнозинство не изпитват идентичен натиск. Не спират разследванията, наказателните производства и осъдителните присъди, насочени към журналисти, адвокати, учени и защитници на правата. Обвинения в подкрепа на тероризъм, разпространяване на дезинформация или обида към длъжностни лица фигурират в някои от процесите. Действия от страна на съдебната и правоприлагащата система засягат още представители на ЛГБТИ общността и неправителствени организации.
През разглеждания период Турция не е отбелязала постижения в противодействието на корупцията, констатира ЕК. Що се отнася до медийната среда, в доклада се откроява непрекъснатото налагане на административни и финансови рестрикции върху независими телевизии и медийни издания, свързани с опозицията. Ограничителни са условията, в които функционира гражданското общество, а натискът върху него се интензифицира, не на последно място поради изтеглянето на чуждестранни дарители.
Въпреки всички критики Европейската комисия признава, че Турция е постигнала известен напредък в охраната на границите си. Усилия не престават да се влагат и в предоставянето на закрила на близо 2,3 милиона бежанци, сред които сирийци с временен статут.
