Полумилион на улицата, хиляди задържани и срутена кметска кула
В събота по улиците на френските градове излязоха около 500 000 души. Акциите бързо прераснаха в масови безредици: сблъсъци с полицията, грабежи, погроми и пожари в десетки градове, от Лил на север до Марсилия на юг, от Страсбург на изток до Бордо на югозапад. В Лимож неизвестни лица изгориха историческата сграда на кметството, построена в края на XIX век. Френската търговска федерация съобщи, че около 1 500 магазина и търговски обекта са подали сигнали за повреди и щети. Полицията използва сълзотворен газ, водни оръдия и на места палки. Според данни на Министерството на вътрешните работи, в събота са пострадали около 1 000 полицаи, седем от които със сериозни наранявания. От сутринта на 19 октомври полицията е задържала не по-малко от 2 400 души.
Протестите започнаха като ученически акции срещу проблеми в образованието, но сега се припокриват с общо недоволство от правителствен план за съкращаване на разходите заради огромна дупка в държавния бюджет. Хората протестират срещу нарастващи разходи за живот и влошен достъп до държавни услуги, включително образование.
Радикалната левица и предизборната кампания
Основна роля в събитията играе радикалната левица сред младежта, подкрепяна от ултралевия политик Жан-Люк Меланшон. Той осъжда насилието и погромите, но като цяло счита протестите за оправдани и прави паралели с "революцията от 1968 г.", след която Шарл де Гол е принуден да подаде оставка. Редица коментатори отбелязват все по-ясното координиране на действията на радикалите, което може да сочи, че протестите далеч не са спонтанни.
Безредиците оказват пряко влияние върху кампанията за президентските избори на 18 април и 2 май 2027 г. Безусловен лидер в рейтингите е Марин льо Пен, лидерка на дясно-националистическата партия "Национален сбор". Протестите с погроми увеличават популярността ѝ: тя остро осъжда уличното насилие, призовава за възстановяване на реда и борба с миграцията и радикалите, привличайки умерени избиратели, уплашени от хаоса.
Основната интрига е кой ще се изправи срещу нея във втория тур. Първи вариант: Жан-Люк Меланшон, който настоящо заема второ място в проучванията. Тогава победата на Ле Пен е с вероятност, близка до 100%, защото всички умерени избиратели биха гласували за нея. Втори вариант: един от трима центристки кандидати, двама бивши премиери от времето на Макрон, Атал и Филип, или кандидатът на левоцентристкия блок Рафаел Глюксман. В този случай победата на Ле Пен също е напълно вероятна, но вече далеч не е 100%. Всеки от тримата центристи изостава незначително от Меланшон, а конкуренцията между тях раздробява гласовете, което увеличава шансовете на Меланшон за втори тур.
Протестите могат да окажат разнопосочно влияние. Те консолидират избирателите на Меланшон сред радикално настроената левица, но отблъскват умерените леви, чиито гласове може да преминат към Глюксман. Умерено-десният избирател може да премине към Ле Пен, ако прецени, че тя ще се справи по-добре с възстановяването на реда от центристите.
Някои наблюдатели възприемат сегашните акции като "генерална репетиция" преди изборите. Ако Ле Пен спечели срещу Меланшон във втори тур, левите радикали със сигурност няма да признаят победата, а мащабът на безредиците тогава ще направи сегашните погроми да изглеждат като детска игра.
Консервативно-либералният в. "Фигаро" пише остро: "В пламъците на този черен ден цяла система от ценности се превърна в дим", обвинявайки политиците от центъра в десетилетия на "страхливост, конформизъм и слепота". Жордан Бардела от "Национален сбор" заявява в ефира на Cnews: "Франция беше унижена! Става дума за един от най-големите провали в областта на сигурността в историята на страната."
