Китайският лидер отправи директна покана към българския вицепрезидент
Си Дзинпин изпрати поздравително послание до Илияна Йотова, с което изрази желание да сътрудничи с нея за възраждане на двустранните отношения между Китай и България. Съобщението поставя вицепрезидента в необичайна роля на ключов посредник в дипломацията с Пекин, след период на охлаждане в контактите на високо равнище.
Йотова, която заема поста вицепрезидент на България, получи директния жест от китайския председател в момент, когато официалните канали между двете страни работят с очевидно по-ниска интензивност от предишни години. Поздравлението на Си Дзинпин не е рутинна дипломатическа формалност: то съдържа конкретна покана за съвместна работа по възстановяване на връзките, което показва, че Пекин търси конкретен партньор в София.
Какво стои зад китайския интерес и какви са рисковете
България беше сред първите страни от Централна и Източна Европа, които установиха стратегическо партньорство с Китай през 2019 г., но реалните резултати от това сътрудничество остават ограничени. Инвестициите в инфраструктура и енергетика, за които Пекин говореше активно преди пет години, така и не материализираха в очаквания мащаб. Проектът за жп линията София, Видин, Будапеща, който трябваше да стане емблематичен за инициативата „17+1", е практически замразен.
Си Дзинпин избира да контактува с вицепрезидента, а не с президента Румен Радев или с премиера, което само по себе си е показателно за начина, по който Китай чете българската политическа система. Йотова, макар и с протоколно по-ограничени правомощия от президента, има реален политически ресурс като бивш евродепутат и като фигура от лявото пространство, където симпатиите към Пекин традиционно са по-силни.
Подходът на Си Дзинпин носи рискове за българската страна. Европейският съюз затяга контрола върху инвестициите от Китай, особено в чувствителни сектори като технологии и критична инфраструктура. Германия и Франция настояват за по-координирана позиция спрямо Пекин, а страни като Литва вече напуснаха формата „17+1" именно заради натиска от Вашингтон и Брюксел. България стои пред избора дали да приеме китайската покана като възможност за икономически ангажимент, или тя ще доведе до допълнително напрежение в отношенията със западните партньори.
Йотова все още не е отговорила публично на посланието, което оставя отворен въпроса за формата на бъдещото сътрудничество. Китайската страна очевидно залага на персонален подход, който заобикаля традиционните дипломатически канали, но тази тактика може да изиграе лоша шега, ако българското правителство реши да координира отговора си с европейските си партньори.
