Инсталацията и нейните детайли
На площад „Таджриш" в северната част на Техеран се появи необичайна художествена инсталация: затворническа килия в реални размери, разположена на няколко етажа височина, в която актьор с маска, наподобяваща Доналд Тръмп, се разхожда зад решетките. Облечен в тъмен костюм и червена вратовръзка, той понякога се вкопчва в металните пръти, пресъздавайки образа на затворник. В близост до клетката екран излъчва послания, осъждащи предполагаеми американски военни престъпления. Инициативата идва от общинските власти в Техеран, които я описват като част от кампания за напомняне на исканията на Иран за справедливост във връзка с военните действия в региона.
Сцената бързо се превърнала в атракция за минувачите. Хора спират, за да снимат актьора и да правят селфита. Реакциите варират от шеги до открита враждебност към американския президент. Един посетител се пошегувал, че ще плати гаранцията на Тръмп, за да го освободи. Други използвали инсталацията, за да изразят гнева си срещу действията на Вашингтон.
Политическият контекст и пропагандната кампания
От началото на войната през февруари, когато САЩ и Израел предприеха удари срещу Иран, Техеран значително засили публичните си пропагандни кампании. Иранските власти обвиняват Доналд Тръмп във военни престъпления и настояват той да понесе отговорност за действията на американските сили. Техеран твърди, че при удари по цивилни обекти, включително училище и сватбено тържество, са загинали десетки жени и деца. Това са обвинения на иранската страна, не установени факти от независими институции.
След началото на конфликта, при който загина върховният лидер на Иран, властите в Ислямската република многократно представяха американския президент като военнопрестъпник и отправяха призиви за възмездие. Според медии, близки до иранските власти, инсталацията на площад „Таджриш" е замислена като непрекъснато действаща атракция: 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Иранските официални лица отхвърлиха твърденията на Тръмп, че Техеран няма план за екзекуции, като ги нарекоха „дезинформация" и „израелски заговор". Това противопоставяне на позициите илюстрира дълбоката комуникационна пропаст между двете страни, която инсталацията визуално материализира.
Не бих препоръчал да се чете тази новина като изолиран художествен жест. Тя е елемент от системна държавна пропаганда, която следи ясна логика: персонализиране на враждебността върху една фигура, визуално опростяване на сложен геополитически конфликт и мобилизация на общественото мнение чрез емоционално заредени образи. Фактът, че общинските власти инвестират ресурси в 24-часова инсталация с актьор, а не в информационна кампания с документи, показва кое средство за въздействие предпочитат.
