Проектът се очертава като най-сериозната стъпка за защита на източния фланг на ЕС
България и Румъния ще изградят съвместен Черноморски хъб за сигурност с центрове във Варна и Констанца. Това обяви външният министър Велислава Петрова по време на посещение във Висшето военноморско училище във Варна, където присъства и френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро. Инициативата е част от стратегическия европейски подход за сигурност в Черно море и поставя ВВМУ като ключов локален партньор в техническото ѝ изпълнение.
Петрова припомни, че партньорството с Румъния е договорено още в началото на мандата на настоящите управляващи, с фокус върху хибридните и киберзаплахите, както и върху опазването на околната среда. Сега усилията се концентрират върху практическата реализация: разширяване на инфраструктурната база и изграждане на механизъм за обработка на събираната информация. Техническата основа в училището вече съществува, както и необходимият опит, което прави Варна логичен избор за домакин на хъба. Финансирането обаче остава открит въпрос, за който ще е нужна подкрепа както от Франция, така и на европейско ниво.
Последните седмици дадоха спешност на проекта. Петрова посочи поредицата от атаки над търговски кораби в Черно море, които показват, че водният път все по-активно се превръща в част от военните действия. Тя настоя за приемане на мораториум срещу такива атаки, като подчерта, че това трябва да стане чрез общи усилия на регионално ниво, в рамките на ЕС и на НАТО. Франция е сред държавите, които активно работят в тази посока.
Жан-Ноел Баро потвърди, че агресията на Русия в Украйна се разширява, а атаките срещу търговски кораби вече стигат много близо до териториалните води на България и засягат Румъния. Той формулира посланието си като "подкрепа и солидарност от името на Франция, но също така и от името на Европа", като уточни, че тази подкрепа е словесна, но намира израз и в конкретни действия. Според него единственият отговор на ускорената руска агресия е солидарността в рамките на Европа: "не всеки да се оправя сам, а винаги всички заедно".
Пътна карта и мораториум: какво следва
Двамата министри подписаха актуализирана пътна карта към Декларацията за стратегическо партньорство между България и Франция, сключена още през 2008 г. Документът задава практическата рамка за развитието на двустранните отношения и тяхната адаптация към съвременните реалности. Петрова отбеляза, че през последните години към партньорството са добавени отбранителната сфера, изкуственият интелект и космическите технологии.
Баро обвърза подписването на пътната карта пряко с бъдещата платформа за морска сигурност: "Така ще покажем подкрепата си за бъдещата платформа за морска сигурност, която ще бъде изградена тук през следващите години във Варна и Констанца. Това е проект на Европейския съюз, който свидетелства за намерението му да защитава източния си фланг срещу хибридните атаки". Той подчерта, че подкрепата за Украйна, военна, финансова и енергийна, и натискът върху Русия трябва да продължат, като вече се подготвя 22 пакет от санкции.
Мораториумът върху ударите по търговски кораби беше обсъден и на последната международна среща в Истанбул с участието на осем страни от Близкия изток. Баро изтъкна, че от такъв документ биха имали полза особено държавите от Близкия изток и Африка, които разчитат на украинско и руско зърно за продоволствената си сигурност. Президентът Зеленски е показал готовност за подобен мораториум, но към момента Русия блокира всякакви инициативи от този вид.
