Произходът е второстепенен пред риска
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви пред медии в парламента, че произходът на дроновете, поразяващи търговски кораби край българските брегове, е без значение, щом те представляват заплаха за националната сигурност. Той отговаряше на въпроси преди изслушването си в комисията по отбрана. По думите му разследването на собствеността е работа на Военна прокуратура и съдебната система, а не на Министерството на отбраната. „Ние не сме разследващ орган. Има ли значение чии са дроновете, ако представляват заплаха за националната ни сигурност? Няма абсолютно никакво значение", каза Стоянов.
Министърът беше категоричен, че напрежението в Черно море непрекъснато нараства и ударите няма да спрат. Той обясни, че снимките на морските дронове от нападенията в края на октомври са изпратени на всички съюзници и партньори, но отговор все още няма. „Мина достатъчно дълго време, очакваме отговор от тяхна страна. Това не е случайно", добави той.
На въпрос защо Румъния сваля дронове с изтребители, а България не, Стоянов посочи разликата във въздушния трафик. В зоната на Румъния, където действат изтребители, гражданският трафик е преустановен, докато в България той не е спирал. „Всичко, с което разполагаме, е разположено на брега", уточни министърът. Той отхвърли и критиките от опозицията: „Изключително нелепи са шегите на някои опозиционни лидери в ситуация, когато се губят човешки животи". По-рано същия ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше заявил: „Щях да унищожавам дроновете. Те се движат бавно, които са по вода, бавно вървят — изкарвам авиацията, изкарвам системите".
Бюджетът и въоръжаването
Пред депутатите от комисията по отбрана Стоянов съобщи, че около 16% от средствата за проекти за следващата година са насочени към сигурността в Черно море. По механизма SAFE България разполага с бюджет от близо 3,27 млрд. евро под формата на заеми, като всички проекти трябва да бъдат изпълнени до 31 декември 2030 г. Министърът изрази надежда F-16 да застъпят бойно дежурство през следващата година, но това зависи от изпълнението на първия проект за доставка на самолетите от САЩ.
Военният министър отбеляза рекорден интерес към службата в армията: в някои формирования за едно място има 15 кандидати. Той приветства автоматизма на възнагражденията, въведен от предишния парламент, но посочи и проблема с финансирането. От 1 януари 2025 г. базата за основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, като за офицери коефициентът е не по-малко от 1,2, а за офицерски кандидати, сержанти и войници — не по-малко от 1.
Стоянов призна ограниченията: около 44–45% от бюджета отиват за личен състав, докато съюзниците изискват този дял да е под 50% с 20% за капиталови разходи. Благодарение на SAFE механизма сега капиталовите разходи достигат 40%. „Като всеки един министър и аз бих желал военнослужещите и цивилните да получават по-големи заплати, но такива са нашите възможности", заключи той.
