Петгодишен пробив в държавните мрежи приключи със сигнал до прокуратурата
Успешно е прекратена най-продължителната известна кибершпионска операция, насочена към българската държавна администрация. В продължение на пет години хакери са поддържали скрит достъп до правителствени мрежи, като са изтеглили информация с обем не по-малък от 130 гигабайта — количество, съответстващо на повече от 62 милиона страници документи. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев съобщи това по време на брифинг. От 2021 г. насам неоторизираният достъп е бил активен, прониквайки през инфраструктурата за обмен на документи и информация между институциите.
Новата национална система за киберсигурност, след внедряването ѝ, позволи откриването на пробива през август. Още на 23 юни тази година обаче е постъпил първият сигнал за аномалия, разказа Велизар Върбанов, директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност" — тогава системата регистрирала необичайна активност в мрежата на държавна институция. Информация за тази аномалия в една от наблюдаваните администрации е достигнала до Центъра за киберсигурност на „Информационно обслужване", а разследването, което последвало, разкрило компрометиране на множество държавни институции.
Според министър Василев атаката не е била забелязана под управлението на поредица правителства, защото средствата за защита, използвани дотогава, не са работили като интегрирана единна система. „Новата национална система за киберсигурност за първи път дава единна картина на случващото се в държавните мрежи. Без нея тази активност най-вероятно щеше да остане скрита за неопределен период от време", посочи той. Върбанов добави: „Благодарение на новата национална система за киберсигурност успяхме да установим киберинциденти, които са се случили години по-рано и в продължение на пет години са останали незабелязани".
Практически всички сфери на държавното управление попадат в обхвата на източените над 130 гигабайта информация, сред тях дейността на Министерския съвет, подготвяните доклади и преписките между министри и институции. До момента проверките не са открили доказателства, че лични данни на български граждани са компрометирани, нито че откраднатите документи са публикувани в тъмната мрежа. Характерът на дейността, по думите на Върбанов, сочи кибершпионаж, а не финансова измама: „Обикновено подобни хакерски групи не се интересуват от финансово мотивирани атаки, не са самостоятелни хакери и не се интересуват от лични данни. Те се интересуват от информацията на дадена държава".
Международни групи и неясна поръчителност
Няколко международни хакерски групи стоят зад операцията, като активността им е проследена от различни места по света. Василев не пожела да назове конкретни държави и наблегна, че липсват категорични доказателства относно това дали извършителите са действали индивидуално, като организирана структура, или по задание на чужди разузнавателни служби. „Не е установено дали представляват интересите на тези държави. Не знаем какво са правили хакерските групи с информацията, която са извличали от българската държава", заяви министърът. Върбанов поясни, че само технически следи като IP адресите не са достатъчни за установяване на реалния извършител: „Това, че един адрес се намира например в България, не означава, че хакерът физически се намира тук".
След разкриването на пробива беше създадена междуведомствена работна група, в която участват министерството, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване", Служба „Военно разузнаване", Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление" и националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност. Към разследването се присъединиха също „Информационно обслужване" АД, специалисти от частния сектор и международни партньори, сред които Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
Групата изпълни план в три етапа: установяване на пълния мащаб на компрометирането, изолиране на средата и прекъсване на връзката с атакуващите, и окончателно премахване на хакерите от системите. Върбанов поясни, че към момента третият етап от петстепенен план е приключил успешно, като са елиминирани всички идентифицирани зловредни файлове, процеси и индикатори за компрометиране. Сървъри, информационни системи, работни станции и мрежови устройства са били обект на атаките.
Сигнал до прокуратурата е изпратен от Василев заради действията и бездействията на държавните органи през петгодишния период. „Назначих проверка и въз основа на резултатите от нея изпратих сигнал до прокуратурата относно установените факти и обстоятелства за действия и бездействия на държавните органи през тези пет години", заяви той. Дали става въпрос за умишлени пропуски или евентуално съдействие на хакерите, предстои да установи прокуратурата. Част от обстоятелствата засягат националната сигурност и не могат да бъдат оповестени публично.
Работата по укрепването на защитата продължава. С решение на Министерския съвет от 4 ноември 49 държавни администрации с критично значение са включени в системата за непрекъснато наблюдение, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Националната система се разширява и към 28 общински и областни администрации. Предвижда се разработване на национална методика за оценка на зрелостта на киберсигурността и финализиране на Националната стратегия за киберсигурност, която според министъра е трябвало да бъде приета преди години.
