България

Европейският парламент чества 20 години от присъединяването на България и Румъния

Европейският парламент в Брюксел организира официално честване за две десетилетия членство на България и Румъния в ЕС. България е усвоила над 18 млрд. евро от европейския бюджет за периода 2007–2020 г., докато двете страни вече участват в дискусиите за разширяването на съюза.

Европейският парламент чества 20 години от присъединяването на България и Румъния

Двадесет години членство, една обща церемония

Европейският парламент в Брюксел прие официално честване по случай двудесетилетието от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Събитието събра представители на двете страни при равнище, което подчертава символичното значение на датата: 1 януари 2007 г. остава ключов момент за разширяването на съюза към Югоизточна Европа.

Церемонията в ЕП не е рутинно сборище. Тя поставя рамка за преглед на конкретни резултати от членството: свободно движение на хора и стоки, достъп до единния пазар, както и структурни фондове, които двете държави усвояват от две десетилетия. За България това означава над 18 млрд. евро поети от европейския бюджет за периода 2007–2020 г., според данни на Националния статистически институт. Румъния, с по-голямо население, е усвоила значително по-високи суми, макар и с подобни проблеми в усвояването на средствата.

Какво работи, какво не

Положителният баланс от членството е очевиден за мен: достъпът до пазара на труда в Западна Европа промени демографската картина на двете страни. Около 2 млн. румънци и близо 500 000 българи живеят и работят в други държави от ЕС, според данни на Евростат от предходни години. Този отток на работна сила носи ясни икономически ползи за получаващите семейства, но оставя тежък отпечатък върху местните пазари на труда и здравните системи.

Еврозоната остава непостижима цел за двете страни. България поддържа валутен борд с еврото от 1997 г., все още без дата за приемане на общата валута. Румъния първоначално планираше влизане в еврозоната за 2014 г., след което целта многократно отпадаше. Шенгенското пространство също дълго оставаше затворено: пълно членство в него двете страни постигнаха едва през 2024 г. за въздушно и морско пътуване, сухопътните граници отвориха по-късно.

Корупцията и слабата съдебна система продължават да бъдат механизмът за сътрудничество и проверка, наложен още при присъединяването. ЕК отмени този механизъм за България и Румъния едва през 2023 г., след 16 години мониторинг. Това закъснение само по себе си говори: две десетилетия бяха недостатъчни за постигане на стандартите, които останалите държави членки приемат за даденост.

Церемонията в ЕП обаче не е момент за самокритика. Тя е събитие, което изгражда политически капитал за бъдещи преговори. България и Румъния вече са част от разговора за разширяването на ЕС към Западните Балкани и Украйна, позиция, която им дава влияние, невъзможно преди 2007 г. Аз бих отбелязал това като най-ясната полза от членството: гласът в залата, дори когато думите не съвпадат с действията.