Геополитическият залог на президентските избори
Според западните медии днешният президентски вот у нас измерва доколко България ще поеме към разговори с Москва или към по-категорична евроатлантическа насоченост. В германската преса доминира геополитическият аспект: Дойче Веле отбелязва, че избирателите трябва да преценят кой кандидат какъв подход застъпва към войната в Украйна и до каква степен държавата ни следва да доближава позициите си до руската столица. Войната е станала пълзящо осезаема за страната ни, бивша сателитка на СССР, след като дронове започнаха да нападат плавателни съдове в близост до родното ни крайбрежие, пише още изданието. В проучванията, цитирани от немските медии, Илияна Йотова изпреварва с 41–47%, докато основният ѝ съперник Андрей Гюров събира 28–31%. Като метод за постигане на мир в Украйна Йотова залага на преговори с Москва и отхвърля изпращането на оръжие за Киев; Гюров пък не крие критиките си към външнополитическия курс на Румен Радев и залага на укрепване на евроатлантическите връзки на страната ни. Втори тур на 1 ноември се смята за почти неизбежен, като Йотова и Гюров са посочвани като сигурните му фигури.
Кампанията според АФП се върти около икономическите проблеми и ескалацията на бойните действия в Черноморския регион. Безпокойството в Брюксел и в алианса нараснало след последните удари с дронове по търговски кораби, а управляващите у нас потърсили подкрепа от партньорите за засилване на морската охрана, отбелязва френската агенция. За формацията "Прогресивна България" на Радев това представлява първото сериозно политическо изпитание от априлския парламентарен успех насам. Ройтерс вмъква изборния ден директно във военния хоризонт: гласуването в България съвпада с разливането на руско-украинската война в морските пространства край нашето Черноморие. Британската агенция напомня, че при поредица дронови нападения над търговски плавателни съдове са загинали вероятно към двадесет чужди моряци, факт, породил международни осъдителни реакции. "Алфа Рисърч" прогнозира пред Ройтерс 41% за Йотова и 28% за Гюров, като при липса на абсолютно мнозинство вторият тур е насрочен за 1 ноември. Ако Йотова надделее, тя ще стане първата жена, избирана на президентския пост в България.
Регионални и идеологически разчети
На Балканите вотът се възприема като епизод от по-мащабното регионално противопоставяне между проевропейски и проруски политически течения. За Balkan Insight изборът изпитва преди всичко мощта на Радев: евентуален успех на Йотова би укрепил влиянието както на нея самата, така и на държавния глава над управлението. Гюров е очертан от изданието като реформаторски банкер, бивш служебен министър-председател и водещ противник на Йотова, чиято кандидатура се ползва с подкрепата на прозападната опозиция. Според анализа на Balkan Insight при балотаж между двамата към Йотова биха мигрирали гласовете на привържениците на различни русофилски претенденти от първия кръг. Партийната ѝ опора са "Прогресивна България" и БСП, докато зад Гюров застават "Продължаваме промяната" и "Демократична България".
Надпреварата е фактически стеснена до двоен сблъсък между Йотова и Гюров, констатира турската Anadolu, която също залага на балотаж на 1 ноември. Данните на Gallup International, цитирани от агенцията, отреждат 44,9% на Йотова срещу 24,8% за Гюров. Руските издании пък акцентират върху отзвука от конфликта с Украйна и върху дроновите операции в Черно море като водещи белези на изборите. "Комерсант" откроява възмущението сред част от българите от "слабата реакция на властите" при тези атаки, което според вестника повишава рейтинга на Гюров — характеризиран като независим политик, икономист и бивш служебен премиер. Социолозите не очакват победител още на първия тур, пише ТАСС, тъй като прогнозната активност е около 40%, а валиден мандат от първи кръг изисква поне 50% гласували. Украинските медии са още по-остри към Йотова отколкото западните: те фокусират върху нейната съпротива срещу военната подкрепа за Киев и ясно очертават Гюров като по-прозападната алтернатива, макар той да изостава чувствително в социологическите проучвания.
