Двойката на БСП води с близо 25 пункта на първи тур, на втори с още по-убедителен резултат
Проучване на агенция "Сова Харис", проведено между 13 и 17 октомври сред 1000 пълнолетни българи, отрежда 49,2% на кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова-Кирил Вълчев срещу 24,8% за основните им конкуренти Андрей Гюров-Георги Кандев, като максималната грешка при 95% доверително равнище е 3,1%. Тези цифри показват разлика от близо двойно в полза на лявоцентристката коалиция, която според анализаторите печели и от факта, че водещият кандидат е жена, предимство в турбулентната вътрешна и международна обстановка.
Националистическата двойка Костадин Костадинов-Петър Волгин от "Възраждане" остава далеч от балотажа с 9,5%, докато останалите шест кандидатури се борят единствено за престиж: Радостин Василев-Красимир Манов събират 3,1%, Ивелин Михайлов-Юлиана Матеева достигат 2,6%, а Иван Христанов-Стоянка Черкезова спират на 1,9%. Законът изисква втори тур, и там симулацията дава 65,8% за Йотова-Вълчев срещу 34,2% за Гюров-Кандев, съотношение, което социолозите определят като "твърде сходно със ситуацията преди 5 години". Срещу националистите преднината на фаворитите нараства още повече: 72,7% срещу 27,3%.
Електоралният максимум, изчислен въз основа на отговорите на всички гласоподаватели в страната, достига около 1,5 млн. гласа за Йотова-Вълчев, 600 000 за Гюров-Кандев и 400 000 за Костадинов-Волгин. Декларираната избирателна активност обаче е едва 38,1%, с 2 процентни пункта по-ниска от тази на президентските избори през 2021 г., което според социолога Васил Тончев отразява "липсата на интрига" и доминирането на "изявен фаворит". Той констатира, че и сега, и преди пет години кампанията се свежда до "премерване на твърдите ядра" и "неспособност за привличане на периферен електорат", без директен дебат и с личностни атаки на мястото на политически дискусии.
Очакванията към президента и позицията на България в Европа
Избирателите ясно предпочитат президентът да бъде "коректив", а не просто "балансьор": 49,8% срещу 37,7%. Това нагласа, според анализа на "Сова Харис", означава търсене на "по-активен институционален контрол и способност за противодействие на управленски решения, които се възприемат като проблематични". Резултатът може да се чете и като индикация за неудовлетвореност от работата на останалите държавни институции.
По отношение на европейската ориентация доминира подходът на лоялност към партньорите, но с отстояване на националните интереси: 47,7% застават зад тази позиция. Значителна група от 36,4% иска България да следва единствено собствените си интереси, докато едва 10,5% приемат безусловно подчинение на решенията на европейските институции. Проевропейската ориентация остава "водеща", но с ясно изразено изискване за самостоятелност.
Инфлацията се възприема предимно като вътрешен проблем: 47,5% посочват вътрешнополитически фактори за основна причина на поскъпването, срещу 37,2%, които виждат външнополитически обстоятелства. Социолозите уточняват, че тези резултати "отразяват обществените възприятия, а не доказват обективния относителен принос на различните фактори за инфлацията".
Доверието в честността на предстоящия вот не е безусловно: 45,2% очакват правителството да осигури демократични условия, но 24% не споделят това мнение, а 30,8% не могат да преценят. В сравнение с април 2026 г. обаче делът на оптимистите е с 10 процентни пункта по-висок, което според Тончев сигнализира "процес на стабилизация на отношението към изпълнителната власт".
