Окончателните данни влошават пролетната оценка с половин процентен пункт
Бюджетният дефицит на сектор "Държавно управление" в България през 2025 г. е достигнал 4% от брутния вътрешен продукт, или 4,66 млрд. евро (9,122 млрд. лева), съобщи Националният статистически институт. Това представлява влошаване спрямо пролетната предварителна оценка от 3,5% от БВП и увеличение с близо 2,9 млрд. лева спрямо дефицита от 3% през 2024 г., когато отрицателното салдо е било 6,242 млрд. лева.
Основната част от дефицита се формира в подсектор "Централно управление": 4,55 млрд. евро (8,891 млрд. лева), или 3,9% от БВП. Местните власти приключват годината с дефицит от 114 млн. евро (223 млн. лева), а социалноосигурителните фондове отчитат отрицателно салдо от 4 млн. евро (8 млн. лева). Държавният дълг достига 34,8 млрд. евро (68,057 млрд. лева), което е 29,9% от БВП, като делът му спрямо икономиката остава без промяна спрямо по-рано отчетеното равнище.
Разминаването между предварителните и окончателните данни разпали политически спор още по време на управлението на кабинета на Росен Желязков. Президентът Румен Радев многократно заяви публично, че реалният дефицит е по-голям от обявения, като оценката му достигаше 5,7% от БВП, и уточни, че показателят за 2025 г. се преизчислява от Европейската комисия. Финансовият министър Гълъб Донев също коментира, че отчетеното салдо е занижено. Бившият финансов министър Теменужка Петкова от ГЕРБ оспори тези твърдения и заяви, че Радев интерпретира фактите неправилно.
Дългът скочи с близо 20 млрд. лева за година, но оценката може да се промени отново
Държавният дълг е нараснал с 19,206 млрд. лева за една година, което е ръст от приблизително 39,3%, като делът му спрямо икономиката се е повишил с 6,1 процентни пункта спрямо нивото от 23,8% през 2024 г. Тенденцията на увеличаване продължава вече четири години: от 37,855 млрд. лева през 2022 г. през 42,393 млрд. лева през 2023 г. и 48,851 млрд. лева през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лева. За периода 2022-2025 г. задълженията са се увеличили с над 30 млрд. лева.
Номиналният БВП обаче продължава да расте: от 205,908 млрд. лева през 2024 г. до 227,949 млрд. лева през 2025 г.
Окончателната оценка на НСИ все още не затваря темата. Статистическият институт очаква одитния доклад на Сметната палата за проверките на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор, възложени от Народното събрание, и след получаването му данните могат да бъдат ревизирани. Промяна ще зависи и от последващата проверка и валидиране от Евростат.
Процедурата при прекомерен дефицит, която Съветът на ЕС откри през юли заради прогнозираното салдо от 4,1% от БВП през 2026 г. и очакването показателят да остане над прага от 3% и през 2027 г., изисква България да предприеме коригиращи мерки до 2029 г. ГЕРБ и "Продължаваме промяната" оспориха бюджета за 2026 г. пред Конституционния съд, като искането на ГЕРБ бюджетът да бъде обявен за противоконституционен заради заложения дефицит от 5,7% беше отхвърлено.
