Глобалният климатичен график се измества с 14 години
Светът няма да постигне въглеродна неутралност преди 2064 г., според доклада Allianz Green Transition Tracker на Алианц Рисърч, публикуван преди 31-вата Конференция на ООН за изменението на климата. Това закъснение от 14 години спрямо целта за 2050 г. отразява колко бавно 65-те икономики, отговорни за 81 процента от глобалните емисии на парникови газове, напредват към нулеви нетни емисии. Докладът стъпва на данни към 2025 г. и оценява държавите по пет показателя: въглеродна и енергийна интензивност, емисии на глава от населението според потреблението и територията, както и дела на нисковъглеродните източници в електроенергийния микс.
Тази година 56 държави са подобрили резултата си средно с 2 пункта, но само около една трета поддържат темп на намаляване на емисиите, съответстващ на Парижкото споразумение. Люксембург, Дания и Естония оглавяват класацията, като първите десет места са изцяло европейски. Колумбия отбелязва най-голям скок от 16,5 пункта благодарение на възстановена хидроенергетика и нови соларни системи, докато производителите на петрол от Персийския залив остават на дъното.
Европейският съюз остава лидер с подобрение от 2,2 пункта, но през 2025 г. водородните емисии намаляват едва с 0,2 на сто след средногодишен спад от 4 на сто в предходните години. САЩ се класират едва на 41-во място с ръст от 1,2 пункта, тъй като емисиите нарастват за втора поредна година, а въглищното производство на електроенергия скача с 13 процента. Китай добавя 2,3 пункта, като ръстът на емисиите там практически спира, а Индия с 4,5 пункта отчита първи спад на емисиите без рецесия от 25 години насам.
България се изкачва с две позиции, но транспортът изостава
България се изкачва до 14-о място сред 65-те проучвани държави с индекс за напредък от 35,2 точки, което е увеличение от 3,2 пункта и надвишава както световния среден напредък от 2,0 пункта, така и този на ЕС от 2,2 пункта. Страната вече е постигнала над една трета от целите си за нулеви нетни емисии до 2050 г. и изпреварва Швеция, Румъния и Испания, макар да остава след Нидерландия, Германия и Латвия.
Напредъкът идва предимно от намалението на емисиите на глава от населението, като показателите за потребление и териториален обхват допринасят съответно с 6,8 и 6,5 пункта. През 2025 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници нараства с 9,4 процента, като слънчевата енергия скача с 26,3 процента. Въглеродните емисии в България са с 22,2 процента по-ниски спрямо 2015 г.
Транспортният сектор обаче остава ясно слабо място: дялът на електромобилите е едва 6 процента от продажбите на нови автомобили, а подобрението във въглеродната интензивност е символичните 0,2 пункта.
В глобален мащаб възобновяемите източници за първи път изпреварват въглищата през 2025 г. с дял от 33,5 процента срещу 33,2 процента и осигуряват 99 процента от новия енергиен капацитет. Очаква се инвестициите в чиста енергия да нараснат с 6,5 процента до 2,2 трилиона щатски долара през 2026 г., а тези в системи за съхранение на енергия да скочат с 36 процента. Според Алианц Рисърч емисиите от изкопаеми горива вероятно ще намалеят през 2026 г. дори при силен икономически растеж, макар че потреблението на електроенергия и ограниченият капацитет на мрежите остават рискове. Само изкуственият интелект и центровете за данни биха могли да добавят около 0,6 процента към глобалните емисии до 2030 г.
