По-висока инфлация и забавяне на потреблението ограничават перспективите
Европейската комисия очаква българската икономика да нарасне с 2,7% през 2026 г. и с 2,1% през 2027 г., след като през 2025 г. ръстът е достигнал 3%. Тези цифри идват от есенната икономическа прогноза на институцията, която в сравнение с пролетната си оценка повишава очакванията за 2026 г. с 0,2 процентни пункта, но понижава тези за 2027 г. с 0,1 пункта. Инфлацията ще остане притеснително висока: 4,6% през 2026 г., което представлява завишение от 0,4 пункта спрямо предишната прогноза, а за 2027 г. очакваното поскъпване е 3,9%, ревизирано нагоре с цели 1,3 пункта.
Икономиката е запазила силен темп през първата половина на 2026 г., подкрепена главно от частното потребление, но увеличеният внос е ограничил общия растеж чрез отрицателен принос на нетния износ. Сега Комисията прогнозира забавяне на потреблението на домакинствата през втората половина на годината: за цялата 2026 г. ръстът ще е 7,2% спрямо 7,4% през 2025 г., а през 2027 г. ще се свие до 2,4%. Основната причина е по-слабият ръст на реалните разполагаеми доходи, тъй като възнагражденията в частния и публичния сектор нарастват по-умерено, а инфлацията продължава да натиска покупателната способност. Публичното потребление също губи инерция: от 6,8% през 2025 г. до 2,5% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,8% през 2028 г.
Инвестициите показват още по-рязък спад след впечатляващия ръст от 15,6% през 2025 г. Бруто образуването на основен капитал ще нарасне с едва 2,9% през 2026 г., ще се свие с 0,9% през 2027 г. и едва през 2028 г. ще се възстанови с 3,1%. ЕК свързва временния спад през 2027 г. с приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост, като спрямо пролетната прогноза вече очаква намаление на инвестициите през тази година, вместо предишното предвиждане за ръст от 0,4%.
Дефицитът нараства, дългът преминава 37%
Бюджетният дефицит на сектор "Държавно управление" ще достигне 5% от БВП през 2026 г., увеличавайки се от 4% през 2025 г. Основните двигатели са по-високите социални разходи, най-вече за пенсии, и увеличените възнаграждения в публичния сектор. През 2027 г. дефицитът временно ще се свие до 4% благодарение на едногодишен данък върху извънредните печалби и мерки за повишаване на приходите от ДДС и акцизи, но през 2028 г., след отпадането на този данък, отново ще нарасне до 4,8%. Държавният дълг ще продължи възходящата си траектория от 29,9% от БВП през 2025 г. до 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г.
ЕК е по-предпазлива от другите институции. За 2027 г. Министерството на финансите и Българската народна банка залагат на растеж от 2,5%, а Международният валутен фонд очаква 2,7%. При инфлацията БНБ съвпада с ЕК за 2026 г. на 4,6%, но прогнозира по-бързо забавяне до 3,1% през 2027 г. спрямо 3,9% при Комисията. МВФ е още по-песимистичен: 4,9% през 2026 г. и 4,8% през 2027 г.
Безработицата остава ниска на 3,4% през 2026 г. и 3,5% през следващите две години, но заетостта вече показва признаци на забавяне: минимален ръст от 0,1% през 2026 г. и спад от 0,2% годишно през 2027 и 2028 г. Недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради свиващото се население в трудоспособна възраст.
Енергийните цени остават централен риск. ЕК ги свързва пряко с конфликта в Близкия изток и очаква те да останат високи през 2027 г., оказвайки натиск върху цените на услугите и храните. През 2028 г. въвеждането на новата европейска схема за търговия с емисии ETS2 за сгради и автомобилен транспорт ще добави още 0,7 процентни пункта към инфлацията. Износът на стоки и услуги ще се свие с 0,8% през 2026 г. заради слаб туризъм и забавяне на чуждите продажби на автомобили, а вносът ще нарасне с 5,1%, което ще издуе дефицита по текущата сметка от 4,1% от БВП през 2025 г. до 6,9% през 2026 г.
