Агенцията връща перспективата от положителна на стабилна
Кредитната агенция S&P Global Ratings запази дългосрочния и краткосрочния рейтинг на България в местна и чуждестранна валута на ниво BBB+/A-2, като едновременно с това промени перспективата от положителна на стабилна. От Министерството на финансите съобщиха, че това решение е взето на 14 ноември и е продиктувано от влошаване в показателите както на бюджетния, така и на външния сектор. Прогнозата за бюджетния дефицит за настоящата година беше ревизирана от агенцията нагоре – до 5,1% от БВП, като се очаква постепенно свиване на този показател до 3% чак през 2029 г.
S&P отбелязва, че дефицитът по текущата сметка се е влошил повече от очакваното заради по-слабия износ, докато силното вътрешно търсене тласка вноса нагоре. Номиналното увеличение на възнагражденията в частния сектор остава значително, подхранвано от затегнатия пазар на труда – през първото полугодие на 2026 г. то достига 11,7%, което е почти идентично с нивото от 2023 г. Кредитирането на частния сектор расте бързо, като при домакинствата темпът е 21%, като основната част от него отива към ипотеки; цените на имотите пък са скочили с 15,5% към юни 2026 г.
През 2026 г. българският БВП ще нарасне с 2,8%, според очакванията на агенцията, като това се дължи на устойчивото потребление и на засилените инвестиции, които се подпомагат от европейските фондове; след това икономическият растеж ще се забави до средно 2,6% в реално изражение за периода 2027–2029 г. Зад стабилната оценка за рейтинга стоят солидните баланси в публичния и частния сектор, а взетите досега мерки би трябвало да доведат до постепенно охлаждане на стопанската активност.
Повишение на рейтинга от страна на S&P е възможно при намаляване на външните дисбаланси, по-специално ако дефицитът по текущата сметка се установи трайно на по-ниска стойност. Обратно, липсата на напредък в бюджетната консолидация може да доведе до понижаване на оценката.
Политически реакции и критики към бюджетната политика
Представители на ГЕРБ остро разкритикуваха икономическата и бюджетната политика на правителството. Според бившия министър на финансите Владислав Горанов ревизираната перспектива е знак, че кабинетът не се справя с икономическите предизвикателства. Той напомни, че това решение идва само месеци след като на 15 май S&P повиши перспективата, което стана след поемането на властта от правителството на Радев.
Като причини за тази промяна Горанов посочи раздутия бюджетен дефицит, който не намалява с нужната скорост, покачващото се потребление и спадащите инвестиции. „Този двоен дефицит за нашата икономика означава едно – взимаме заеми, потребяваме и финансираме останалия свят чрез превишението на вноса над износа“, заяви той. Управляващите бяха критикувани от него, че притежавайки парламентарно мнозинство, не са в състояние да изработят решения, като той допълни: „Управлението не успява да адресира нито един от проблемите, с които нашето общество се сблъсква. И за съжаление, ни губи времето.“
Предложеният от кабинета проектозакон за държавния бюджет беше определен от бившия финансов министър Теменужка Петкова като „илюзия за консолидация“. Тя заяви, че при анализ на консолидираната фискална програма липсват както съществено орязване на разходите, така и реформаторски стъпки. „Ако направим един бърз преглед на консолидираната фискална програма по предложения проект на закон за държавния бюджет, който все още не е внесен в Българския парламент, ще видим, че такава консолидация няма“, коментира тя. Единственото значително свиване на разходите, според нея, е в капиталовата част, но то е резултат от приключването на Плана за възстановяване и устойчивост, а не от съзнателна политика на изпълнителната власт.
Петкова се обърна и срещу твърденията на управляващите, че предходните правителства са прибягвали до счетоводни манипулации в публичните финанси. „Надявам се правителството на господин Радев да не прояви традиционната си арогантност и високомерие и наистина да се запознае много сериозно с оценката на Standard & Poor’s“, заяви тя.
През последните дни на септември Fitch Ratings също ревизира перспективата пред българския кредитен рейтинг – от стабилна на положителна, потвърждавайки оценката BBB+, макар че и тази агенция отправи предупреждения за задълбочаващи се макроикономически дисбаланси, висока инфлация и по-раздут бюджетен дефицит.
