Заплатите изпреварват приходите и икономиката
Разходите за възнаграждения в държавния бюджет са нараснали със 114% между 2020 и 2025 г., от 11,3 млрд. на 24,3 млрд. лева, според одит на Сметната палата, възложен от Народното събрание и изпратен на 30 октомври 2026 г. Проверката обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., като обект е Министерството на финансите, а анализираните данни стигат до 30 юни 2026 г. Увеличението на заплатите е с 25,3 процентни пункта по-голямо от ръста на данъчните приходи, които за същия период са се качили с близо 88,8%, което нарушава баланса на публичните финанси и ограничава средствата за инвестиции.
Данъците и осигурителните вноски осигуряват над 80% от общите бюджетни приходи. Одиторите разграничават два периода в развитието им. През 2021 и 2022 г., на фона на инфлацията, номиналният ръст на брутния вътрешен продукт изпреварва данъчните постъпления заради антикризисни мерки: намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз на електроенергия, газ и нефтен газ. През 2023-2025 г. инфлацията и административните мерки, като увеличаване на осигурителните прагове, минималната заплата и нормативните индексации, ускоряват приходния растеж спрямо икономиката, но той остава под темпа на разходите за персонал. Неданъчните приходи също се качват значително, с над 6 млрд. лева, или 105,5%, от 5,8 млрд. лева през 2020 г. до 11,9 млрд. лева през 2025 г., но делът им спрямо БВП едва мръдва от 4,8% на 5,2%, тъй като зависят от еднократни извънредни постъпления и дивидентната политика на държавата към предприятията с нейно участие.
Дефицитът и дългът растат по-бързо от инвестициите
Разходите за персонал вече достигат 10,73% от БВП през 2025 г. при 9,40% през 2020 г. През 2024 г. възнагражденията нарастват с 14,50%, а през 2025 г. с 16,22%, което значително надхвърля инфлацията от 2,6% и 3,5% за съответните години. Сметната палата отбелязва, че тези увеличения се превръщат в трайни бюджетни ангажименти. Над 90,7% от общия прираст на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, като повече от 60% от него отива в секторите "Отбрана" и "Сигурност", включително Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Възнагражденията на магистратите са скочили с 79,66%, което струва допълнителни 551,6 млн. лева, заради законовата им обвързаност с най-високите заплати в държавата.
Броят на заетите щатни длъжности нараства въпреки спада на населението със 7,13%. Щатните бройки на 1000 души се качват от 24,70 на 28,32. При първостепенните разпоредители с бюджет заетите позиции растат с 11 835, или 10%, до 129 819. В общините увеличението е с 25 466, или 12,3%, до 232 367. Делът на незаетите щатни бройки варира между 5,25% и 7,66%, като според одита те се използват за натрупване на икономии, които после се пренасочват към индивидуални увеличения на заплати и бонуси.
Капиталовите разходи по Консолидираната фискална програма нарастват номинално с почти 130%, от 5 млрд. лева през 2020 г. до 11,5 млрд. лева през 2025 г., но средното им изпълнение спрямо планираните средства е едва 78,1%. Те формират между 7% и 12,9% от разходите по програмата без вноската за бюджета на ЕС, докато между 87% и 93% от средствата отиват за текущи разходи. При общините капиталовите разходи почти тройчат, от 824 млн. лева до 2,3 млрд. лева, но инвестиционната програма за общински проекти през 2024 и 2025 г. не е била финансово осигурена, което е довело до неразплатени задължения.
Бюджетният дефицит по програмата се увеличава с 93,3%, или с 3,3 млрд. лева, от 3,5 млрд. през 2020 г. до 6,8 млрд. лева през 2025 г. Държавният дълг скача от 14,06 млрд. евро през 2020 г. на 31,43 млрд. евро през 2025 г., с очаквания за 37,7 млрд. евро през 2026 г. Съотношението на дълга към БВП расте от 22,5% през 2022 г. на 29,9% през 2025 г., като за 2026 г. се очаква да достигне 31,3%. Разходите за обслужване на задълженията се увеличават повече от 2,5 пъти, от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г. Допълнителен риск е необходимостта през следващите 10 години да бъдат рефинансирани стари емисии държавен дълг за над 12 млрд. евро, част от които са с лихви от 1% до 2%, а замяната им при по-високи лихвени проценти ще оскъпи обслужването.
Сметната палата настоява за навременна фискална консолидация чрез стратегическо ограничаване на държавните разходи и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетано с мерки за стимулиране на икономиката.
