Краткосрочните задължения почти удвоиха ръста
Брутният външен дълг на България, включващ държавата и частния сектор, достига 68,8 млрд. евро в края на август 2026 г., показват предварителните данни на Българската народна банка. Това е увеличение с 13,9 млрд. евро, или 25,3%, спрямо същия месец на предходната година, когато задълженията са били 54,9 млрд. евро. Делът на дълга спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт нараства от 47,1% на 53,6% за дванадесет месеца.
Най-рязък е скокът при краткосрочните задължения, които възлизат на 17,8 млрд. евро, или почти двойно повече от 9,3 млрд. евро година по-рано. Те нарастват с 92,2% на годишна база, а делът им в общия външен дълг скача от 16,8% на 25,8%. Дългосрочните задължения достигат 51 млрд. евро, което е с 11,8% повече, и формират 74,2% от общата сума. От всички задължения 40,9 млрд. евро имат оставащ срок до падежа над 1 година. Деноминацията в евро пада от 80% на 72,3% от брутните външни задължения.
Централната банка и държавата водят нарастването
Сектор "Държавно управление" държи най-голям дял от външния дълг, 19,3 млрд. евро, или 28% от общата сума. Задълженията на държавата нарастват с 1,6 млрд. евро, или 9,2%, за година, но като дял от БВП леко спадат от 15,2% на 15%.
Външните задължения на Българската народна банка обаче се повишават драстично до 10,4 млрд. евро при едва 1,9 млрд. евро година по-рано. Ръстът от 8,5 млрд. евро е свързан основно със задълженията при разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Другите парично-финансови институции, сред които са банките, дължат 10 млрд. евро, с 32% повече на годишна база. При останалите сектори дългът достига 14,9 млрд. евро, или ръст от 4,3%. Отделно вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 14,2 млрд. евро, с 5,3% повече спрямо края на август 2025 г.
