Двойно повече газ от находището Сакария
Турция изпрати новата си гигантска платформа за добив на природен газ в Черно море, което ще удвои дневния добив от находището Сакария до 20 милиона кубически метра. Стартът на операциите по пълен капацитет се очаква през следващите седмици, след като платформата заеме позицията си на около 170 км от брега на Турция, в района на Зонгулдак.
Първата фаза на проекта, пусната през 2023 г., вече произвеждаше около 10 милиона кубически метра газ дневно. Новата платформа, наречена Абдюлхамид Хан, е третата по големина в света и може да оперира на дълбочина до 3 650 метра. Тя ще обслужва 40 кладенеца, свързани с 250 км подводни тръбопроводи към сушата.
Турската държавна компания ТПАО инвестира общо около 10 милиарда долара в целия черноморски проект. Откритието на находището през август 2020 г. от президента Реджеп Тайип Ердоган беше описано като най-голямото в историята на Турция, с оценени запаси от 540 милиарда кубически метра газ. Добивът цели да намали зависимостта на страната от вноса, който покриваше над 99% от потреблението ѝ преди откритието.
Стратегически залози и регионални последици
Газът от Сакария се преработва в новия терминал във Филиос, който започна работа през април 2023 г. Терминалът има годишен капацитет от 14 милиарда кубически метра, а пиковото дневно преработване достига 38 милиона кубически метра. Турция планира този газ да захранва директно домакинствата и индустрията, без да минава през междинни търговци.
Проектът обаче среща технически и логистични предизвикателства. Черно море е геоложки сложен район с високо налягане и агресивна среда, което повишава риска от закъснения и непредвидени разходи. Бързото намаляване на налягането в кладенците може да съкрати очаквания експлоатационен живот под първоначалните оценки.
Регионалната енергийна картина се променя чувствително. България, Румъния и други съседи следят отблизо дали Турция ще запази целия добив за вътрешен пазар или ще предложи износни количества. Засега Анкара не е обявила планове за износ от Черно море, като приоритет остава замяната на скъпия вносен газ, особено от Русия и Азербайджан.
Турция остава вторият по големина вносител на газ в Европа след Германия, което прави всеки кубически метър местен добив стратегически ценен. До 2030 г. страната цели 30% от потреблението ѝ да идва от собствени източници, като Черно море дава основния дял от тази цел.
