Президентът иска смяна на поста след изборите
Александър Вучич обяви, че Сърбия ще проведе предсрочни парламентарни избори, като самият той възнамерява да стане министър-председател след вота. Досега Вучич заемаше президентския пост, но очевидно смята, че изпълнителната власт в кабинета му дава по-директен контрол върху държавните дела. Решението идва в момент, когато управляващата Сръбска прогресивна партия запазва стабилна преднина в социологическите проучвания, макар опозицията да набира известна подкрепа след протестите от последните месеци.
Изборите ще се състоят по-рано от редовния мандат на сегашния парламент, който трябваше да продължи до 2027 г. Вучич обоснова хода с необходимостта от нов мандат за икономически реформи и продължаване на европейския път на Сърбия, макар преговорите за членство в Европейския съюз да вървят бавно от години. Критици на президента смятат, че истинската мотивация е консолидиране на властта преди евентуално затягане на политическата обстановка в региона.
Реакции и изборна перспектива
Опозиционните партии в Белград приеха датата на изборите със смесени чувства. Някои формации вече обявиха, че ще участват във вота, докато други обмислят бойкот с аргумента, че условията за медийно отразяване не са равни. Вучич доминира в сръбските електронни медии, които са под силно влияние на държавата или на бизнес интереси, близки до управляващите.
Външнополитическият контекст добавя тежест към решението за предсрочен вот. Напрежението с Косово остава нерешено, а отношенията с ЕС и САЩ преминаха през периоди на охлаждане след срещите на Вучич с руски и китайски представители. Самият президент многократно заявява, че Сърбия няма да наложи санкции на Русия, позиция, която Брюксел приема все по-негативно.
Икономическите показатели дават на управляващите предимство пред избирателите. Инфлацията в Сърбия се забави до едноцифрени стойности през последните месеци, а чуждестранните инвестиции, особено в автомобилния сектор, поддържат растежа около 3,5%. Заплатите в публичния сектор нараснаха преди изборите, което опозицията определя като класическа предизборна маневра.
Избирателната активност ще бъде решаваща за легитимността на следващия кабинет. На последните парламентарни избори през 2023 г. участваха малко над 58% от имащите право на глас, като Вучич обяви победа още в изборната нощ. Ако предсрочният вот привлече още по-ниска активност, опозицията вероятно ще оспори резултатите и ще организира протести в центъра на Белград.
Вучич вече беше министър-председател в периода 2014–2017 г., преди да избере президентския пост. Връщането му в кабинета би означавало де факто запазване на същата властова структура, макар и с различна институционална форма. Конституцията на Сърбия дава значителни правомощия на президента, но министър-председателят контролира ежедневното управление и разпределението на бюджетните средства.
Международните наблюдатели от ОССЕ обикновено следят изборите в Сърбия с повишено внимание. Докладите им от предишни вотове посочват системни проблеми с административните ресурси на управляващите, медийното отразяване и финансирането на кампаниите. Дали тези критики ще се повторят през настоящата кампания, зависи от готовността на властта да допусне по-равнопоставен достъп до медиите и от независимостта на избирателната комисия.
Крайният срок за регистрация на коалиции и кандидати предстои в кратки срокове. Партийните лидери вече водят преговори за евентуални обединения, макар идеологическите различия между основните опозиционни сили да правят широка коалиция малко вероятна. Вучич разчита точно на тази фрагментираност, за да събере мнозинство с относително скромен процент от гласовете.
