Демократите вземат 54 места в Сената, Тръмп признава влиянието на войната с Иран
Демократите увеличиха местата си в Сената до 54 на междинните избори в Съединените щати. Това представлява драматична промяна в разпределението на силите, която поставя администрацията на Доналд Тръмп пред нова законодателна реалност. Самият Тръмп призна, че войната с Иран е довела до изборния разгром за републиканците.
Политическият анализатор Георги Харизанов коментира, че загубата на позиции в Конгреса създава предпоставки за по-сериозно противопоставяне между законодателната власт и президента. Според него обаче това не е основание да се очаква рязък обрат в американската политика. Харизанов припомни, че американската политическа система е преминавала и преди през подобни периоди, в които партията на действащия президент губи позиции на междинни избори.
Искрен Иванов определи резултата от междинните избори като наказателен вот срещу Тръмп. Проф. Иван Динев пък свърза икономическите проблеми на американците пряко с войната в Иран, давайки конкретен контекст за факторите, повлияли на избирателите.
Анализатори очакват напрежение, но не и пълен обрат
Харизанов обясни механизма на евентуален импийчмънт: подобна инициатива в Камарата на представителите е възможна, но в Сената са нужни две трети мнозинство, което изисква доста републикански сенатори да подкрепят процедурата. Той прогнозира, че президентът вероятно ще налага вето върху законодателни инициативи на демократите, а Сенатът може да блокира част от неговите назначения. „Едната власт контролира и балансира другата власт. Сега ще го видим в следващите две години в пълното му богатство“, заяви той.
Руслан Трад зае различна позиция, като заяви, че администрацията на Тръмп ще продължи политиките си, независимо от междинните избори и техния резултат. Любомир Кючуков пък прогнозира, че Тръмп ще търси демонстрация на контрол през външната политика.
Харизанов постави въпроса доколко Европейската комисия може да поема ангажименти от името на всички държави членки в отношенията с Вашингтон. „Европа е със съвсем друго устройство. Председателят на Европейската комисия, колкото и важен политик да е тук в Европа, трудно може да поеме ангажимент от името на целия този политически съюз, който е съставен от национални държави, много от които имат коренно различно отношение към САЩ“, коментира той.
Анализаторът посочи отношението към Украйна като ключов индикатор дали изборите променят курса на Съединените щати към Европа. Той уточни, че помощта за Киев не е само военна, а включва и логистика и технологии. Харизанов критикува действията на администрацията спрямо украинския президент Володимир Зеленски, включително обвиненията, че украинските атаки срещу руски петролни рафинерии са повишили цените на дизела в Щатите. „Те решиха да обвинят Зеленски, защото нападайки руските рафинерии, поскъпнал дизелът в Щатите, което е абсолютно невярно“, заяви той. „Лично не искам повече да виждам такива унизителни срещи на Зеленски в Белия дом“, добави Харизанов, като подчерта, че подобно отношение засяга и Европа, която подкрепя държава, нападната от Русия.
Според Харизанов новото разпределение на силите в Конгреса няма непременно да доведе до промяна в отношенията между Съединените щати и България. Христофор Караджов отбеляза, че демократите са по-добре позиционирани за президентските избори след две години.
