44 часа надхвърлиха графика, но консенсус така и не дойде
Конференцията на ООН за климата COP31 в Анталия се превърна в най-продължителната в историята на форума, след като преговорите приключиха 44 часа след първоначалния краен срок в неделя, без страните да постигнат основно споразумение. Европейският съюз и десетки други държави отказаха да подкрепят заключителния документ, защото в него липсваше изрично споменаване на изкопаемите горива като основен източник на парникови емисии.
Ирландският министър по въпросите на климата Дара О’Брайън, чиято страна председателстваше Съвета на ЕС, заяви пред агенция АФП: „Няма да подкрепим заключително решение, в което дори не се споменават изкопаемите горива – основният двигател на климатичните промени." Той обвини някои петролни държави, че са взели надмощие в преговорите. Председателят на конференцията Мурат Курум потвърди, че разногласията между участниците са направили приемането на документа невъзможно.
Саудитска Арабия оглави съпротивата срещу всякакви формулировки, насочени срещу използването на въглища, петрол и природен газ. Турция и Австралия организираха извънредни разговори между ЕС и Саудитска Арабия в опит да предотвратят провала, но последният компромисен вариант съдържаше единствено косвено препращане към договорения през 2023 г. преход от изкопаемите горива, без те да бъдат изрично назовани. Франция определи този текст като „крачка назад" и „неприемлив" регрес, а френската министърка на екологичния преход Моник Барбю коментира: „Часовникът тиктака, а ние все още не сме стигнали до конкретни резултати."
Малките островни държави отказаха компромис, финансирането остана висящо
Държавите, най-уязвими от покачването на морското равнище, бяха сред най-острите критици на проектодокумента. Кати Джетнил-Киджинер, климатичен пратеник на Маршаловите острови, заяви: „Няма да жертваме бъдещето си в полза на интересите, свързани с изкопаемите горива. Няма да приемем резултат, който подкопава сигурността ни и застрашава бъдещето ни." Панама, Вануату и Белиз също отказаха подкрепа. Хуан Карлос Наваро, министърът на околната среда на Панама, нарече преговорите „заложник на петролната мафия" и призова за промяна на начина, по който се водят международните климатични дискусии.
Вместо конкретни ангажименти за ограничаване на изкопаемите горива, турското и австралийското председателство постави акцент върху електрификацията. Проектът предвиждаше делът на електроенергията в световното крайно енергийно потребление да достигне 35%, но липсваше изрично изискване допълнителното производство да идва от възобновяеми източници. Към момента около една трета от световното електричество се произвежда от въглища, а приблизително една пета – от природен газ. Текстът предлагаше и разширяване на технологиите за улавяне на въглеродни емисии, подход, който индустрията за изкопаеми горива подкрепя, но природозащитниците оспорват заради високата цена и съмненията в ефективността му. Сара Шоу от 350.org коментира: „Този текст не е план за климата. Това е лиценз за продължаване на замърсяването."
Допълнително напрежение предизвикаха опитите на Саудитска Арабия, Индия и Кения да отложат публикуването на следващите ключови доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата. Десетки държави настояха научните оценки да бъдат готови навреме за глобалния преглед през 2028 г. Липсата на категорични ангажименти за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса спрямо прединдустриалните нива също предизвика критики, а британската представителка Кейт Хюз определи проектодокумента като отстъпление от научно обоснованите действия.
Финансирането на мерките за адаптация остана друг нерешен въпрос. Отпадането от проектодокумента на целта за 120 милиарда долара предизвика недоволството на развиващите се страни. Представителката на Маршаловите острови заяви: „Нуждаем се от финансиране, а нашите партньори дойдоха на тази конференция с празни ръце. Не можем да се справим сами. Не можем да оцелеем с празни обещания."
