Свят

Разминавания между САЩ и Европа на срещата в Берлин за Украйна

Доналд Тръмп постави под въпрос военната помощ за Киев, докато европейските лидери настояха за подкрепа. Урсула фон дер Лайен обяви нов европейски заем от 45 милиарда евро за укрепване на Украйна.

Разминавания между САЩ и Европа на срещата в Берлин за Украйна

Разделението между Вашингтон и Европа излезе наяве в Берлин

Срещата на "Коалицията на желаещите" в Берлин разкри рязък контраст между американския и европейския подход към войната в Украйна. Доналд Тръмп се включи по телефона от борда на Air Force One, буквално часове след завръщането си от тристранната среща с Владимир Путин и Си Дзинпин в Шънджън, и постави под въпрос логиката на продължаващите милиардни военни помощи за Киев. Четирима европейски представители, цитирани от Politico, разказаха, че американският президент е говорил за големия брой жертви и е настоял държавите да прекратят разходите за войната. Европейските лидери обаче отхвърлиха тази логика и настояха подкрепата да продължи, за да може Украйна да преговаря от позиция на силата.

Еманюел Макрон използва форума, за да повдигне въпрос, който досега беше табу сред мнозина съюзници: бъдещото членство на Украйна в НАТО. Според френския президент Русия не е представила конкретен и осезаем мирен план, независимо от публичните си изявления, и точно тази липса на алтернатива прави необходимо съюзниците да започнат сериозно обсъждане на пътя на Киев към Алианса. Макрон предупреди, че следващите седмици ще бъдат решаващи както за дипломатическите усилия, така и за способността на Украйна да устои на руския натиск.

Мерц раздаде парчета от Берлинската стена, Зеленски поиска повече ПВО

Фридрих Мерц излезе с най-категоричната европейска позиция. Германският канцлер заяви, че "форматът от Ялта не може да донесе мир" и отхвърли всякакво преразпределение на сфери на влияние между великите сили. Той раздаде на участниците парчета от Берлинската стена, припомни призива на Роналд Рейгън към Михаил Горбачов от 1987 г. и отправи собствено послание към Путин да прекрати войната. Мерц обеща значителни финансови ангажименти през следващата година и заяви, че максималистичните искания на Русия са нереалистични.

Володимир Зеленски настоя срещата да доведе до конкретни решения за укрепване на отбранителните способности на страната му. Той открои като неотложни задачи защитата срещу ежедневните руски атаки с дронове и доставката на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, като съобщи, че при последните удари са пострадали дипломатическите представителства на Австрия и Нидерландия. Зеленски настоя европейските лидери да участват в следващия кръг от мирните преговори и приветства предложения от ЕС мащабен заем за Киев.

Урсула фон дер Лайен потвърди, че ЕС възнамерява да продължи едновременно финансовата подкрепа и икономическия натиск върху Русия. Тя посочи нов европейски заем в размер на 45 милиарда евро, насочен към укрепване на Украйна, и съобщи, че съюзът подготвя 22-рия пакет санкции срещу Москва.

Военните ангажименти на срещата включиха и конкретни доставки. Великобритания и Норвегия поеха ангажимент да инвестират съвместно над 100 милиона британски лири, или приблизително 131 милиона долара, в изграждането на два модерни високоскоростни бойни катера за Украйна. Лондон обяви също, че ще предостави 1 000 ударни дрона с голям обсег на действие и допълнителна подкрепа за укрепване на украинската противовъздушна отбрана през зимните месеци.

Литва и Латвия, които отделят над 5% от БВП за собствената си отбрана и поемат ангажимент ежегодно да предоставят военна помощ на Украйна в размер на 0,25% от своя брутен вътрешен продукт, призоваха за по-справедливо разпределение на финансовата тежест между европейските държави.