Турция, Саудитска Арабия и Пакистан създават военен съюз в Мека

Договорът от Мека обвързва трите държави за десетилетие

Споразумението за съвместна отбрана, подписано на 7 август в Саудитска Арабия, вече е внесено за ратификация в турския парламент. Това разкри пълният текст на документа, публикуван за първи път от Middle East Eye, след като правителствата в Анкара, Рияд и Исламабад държаха клаузите му в пълна секретност. Договорът, известен като Споразумението за съвместна отбрана от Мека, създава формален военен съюз между трите държави с минимален срок на действие от десет години.

Основният принцип на пакта е колективната отбрана: въоръжено нападение срещу една от страните автоматично се третира като атака срещу всички участници. Подкрепата обаче няма да бъде идентична във всеки случай, характерът и мащабът ѝ ще зависят от конкретната ситуация и потребностите на нападнатата държава, като договорът изрично допуска и пряка военна намеса. Обхватът включва заплахи за териториалната цялост, суверенитета и границите на трите държави, без да посочва конкретен противник в текста.

Задължителният десетгодишен период започва да тече едва след приключване на ратификационните процедури и влизане в сила на договора. Нито една страна не може да се оттегли през този срок. След изтичането му всяка държава може да напусне с писмено уведомление три месеца предварително, но вече договорените проекти продължават, а задълженията за опазване на класифицираната информация остават в сила завинаги.

Съвместно производство на оръжие и разполагане на сили

Пактът предвижда разширяване на сътрудничеството в отбранителната индустрия с конкретни мерки: съвместно производство на оръжия, обмен на разузнавателна информация, обучение на военнослужещи, както и доставки на въоръжение, боеприпаси, гориво и техника в мирно и във военно време. На 5 октомври представители на трите правителства се срещнаха в Рияд и се договориха да пристъпят към изпълнение на ангажиментите за колективна отбрана.

Сред обсъжданите действия е разполагането на военни сили и средства на територията на Саудитска Арабия при спазване на законодателството на всяка държава. Засега няма публична информация за числеността на евентуалните контингенти, сроковете за тяхното разполагане или конкретните задължения на отделните участници.

Договорът изрично предвижда, че новите ангажименти не отменят задълженията от вече сключени международни споразумения. Това означава, че Турция запазва ангажиментите си като член на НАТО. Новият съюз обаче поражда въпроси за съчетаването на различните отбранителни задължения на Анкара, особено при евентуален конфликт, в който НАТО и ислямският съюз биха имали противоположни интереси. Не бих препоръчал бързи заключения за съвместимостта на двете системи, докато не видим реална криза.