България и Румъния засилват охраната в Черно море заради атаки

Повече изтребители и нови дронове заради зачестилите атаки

България разполага нова система с дронове за патрулиране над Черно море и вдига повече самолети за охрана на региона. Това става на фона на поредица нападения срещу търговски кораби в близост до българското и румънското крайбрежие, които поставиха въпроса за сигурността в Черноморския регион отново на дневен ред.

Военновъздушните сили на България вдигат в небето четири типа самолети: F-16, МиГ-29, Су-25 и L-39. Тези машини участват в засиленото въздушно патрулиране, което цели да гарантира сигурността в черноморското въздушно пространство и да реагира на евентуални заплахи. Комбинацията от западни и съветски машини показва, че ВВС използват наличния парк в пълен обем, без да разчитат само на един тип въоръжение.

Новата дронова система за патрулиране допълва въздушните патрули и дава възможност за по-постоянно наблюдение на морското пространство. Дроновете могат да оперират с по-ниски разходи и по-дълго време в сравнение с пилотираните самолети, което ги прави подходящи за рутинно наблюдение на големи морски зони. Не бих препоръчал да се разчита само на тях при активна заплаха, но като допълнение към изтребителите те очевидно запълват важна ниша.

Румъния свиква спешен съвет, НАТО реагира на кризата

Румънският президент Никушор Дан свиква извънредно заседание на Върховния съвет за национална отбрана на 22 октомври, четвъртък. Това ще бъде петото такова заседание, свикано от него от началото на 2026 г., което показва колко често сигурността в региона изисква внимание на най-високо ниво. Основна тема ще бъдат рисковете, свързани с руските атаки, и необходимостта от допълнително военно оборудване за укрепване на отбранителните способности на Румъния.

Инцидентите, предизвикали тези мерки, са конкретни и тревожни. През миналата седмица два търговски кораба бяха атакувани в близост до румънското крайбрежие, а други два край бреговете на България. Тези четири отделни случая в рамките на една седмица представляват сериозна ескалация спрямо предишните периоди на относително спокойствие в региона.

Българският президент Румен Радев и Никушор Дан поискаха спешна намеса на НАТО след атаките. Алиансът отговори като свика кризисна среща, което означава, че заплахата в Черно море вече се разглежда не само като двустранен проблем между България и Румъния, а като въпрос от значение за цялата отбранителна структура. Не мисля, че това е преждевременна реакция, като се има предвид, че търговското корабоплаване в региона директно засяга икономическите интереси на множество страни членки.

Румъния вече работи по дългосрочна модернизация на армията си. На 7 септември Върховният съвет за национална отбрана одобри план за въоръжаване за периода 2027-2036 г., а също така разгледа изпълнението на европейската програма SAFE, насочена към подпомагане на инвестициите в отбраната. Тези решения, взети преди последните атаки, сега изглеждат особено навременни, макар и недостатъчни за незабавно решаване на текущите проблеми.

Българските мерки с дроновете и допълнителните изтребители са по-бързи за реализация от десетилетните планове за модернизация, но очевидно носят свои ограничения. F-16 и МиГ-29 са пилотирани машини с високи експлоатационни разходи, а L-39 е учебно-боен самолет, който не разполага с пълните възможности за бойно прилагане. Су-25 пък е щурмови самолет, проектиран преди повече от четири десетилетия. Този хетерогенен парк е функционален, но не е оптималното решение за продължително патрулиране в съвременна заплахова среда.