Категорична победа при паралелните преброявания
Илияна Йотова става първата жена президент на България след категорична победа на балотажа над Андрей Гюров. Данните от стопроцентовите паралелни преброявания на трите водещи социологически агенции дават на настоящия държавен глава преднина от близо 20 процентни пункта, която социолозите определят като непреодолима.
Агенция "Тренд" отчита 58,1 на сто за двойката Йотова и вицепрезидента Кирил Вълчев срещу 38,9 процента за Гюров и Георги Кандев. При агенция "Мяра" разпределението е 58,2 на сто срещу 38,6 процента, а при "Алфа Рисърч" Йотова събира 57,4 на сто срещу 39,6 процента за опонента ѝ. Опцията "Не подкрепям никого" варира между 3 и 3,2 на сто при различните агенции. Избирателната активност е ниска: "Тренд" и "Мяра" отчитат 27,5 процента, докато "Алфа Рисърч" дава малко по-висока стойност от 29,1 процента, което съответства на приблизително 1 920 000 гласували от общо 6 590 000 български граждани с право на глас.
Социологът от "Тренд" Димитър Ганев заявява: "Сега с точност вече можем да кажем кой е следващият президент на страната. Това е госпожа Йотова, защото при паралелно преброяване вече резултатът е доста по-висок дори от този, който обявихме в екзитпола. Това е непреодолима дистанция между първия и втория". Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" потвърждава: "Беше ясно още при екзитпола, че имаме категорична преднина на двойката Йотова-Вълчев и не виждахме шанс тази преднина да се обърне".
Първоначалните данни от екзитпола към 19:00 часа показваха значително по-малка разлика, около осем на сто, но преднината на Йотова нараства с обработването на данните. При пълната извадка на "Алфа Рисърч" разликата от близо 18 на сто представлява около 340 000 действителни гласа.
Възрастови разделения и демографски профил
Демографският анализ на агенция "Маркет линкс" разкрива ясни възрастови разломи в електората. Андрей Гюров печели единствено при най-младите избиратели от поколението Z, родени между 1997 и 2012 година, с 50 на сто срещу 40 процента за Йотова. При милениалите, родени между 1981 и 1996 година, преднината му е минимална: 46 на сто срещу 45 процента за държавния глава.
При по-възрастните поколения преимуществото преминава категорично към Йотова. Сред избирателите от поколението Х, родени между 1965 и 1980 година, тя събира 52 процента срещу 42 на сто за Гюров. Най-значителна е преднината ѝ сред гражданите, родени между 1946 и 1964 година: 59 процента срещу 37 на сто. Разпределението по пол показва балансирани предпочитания, като Йотова запазва преднина и сред мъжете, и сред жените.
Ниската избирателна активност от под 30 процента остава отчетливо негативен белег на вота, макар победата на Йотова да е несъмнена поради огромната разлика в подкрепата. Гюров запазва конкурентност само при двете най-млади възрастови групи, което не му стига за реален шанс за преодоляване на дефицита.
