Операцията и техническите параметри
На 20 октомври проф. д-р Добромир Димитров, ректор на Медицински университет – Плевен, извършва роботизирана операция на пациент в Плевен, докато самият той се намира в Шанхай, Китай. Интервенцията трае приблизително един час и преминава при латентност на комуникационната връзка от 160–180 милисекунди. Чрез минимално инвазивен роботизиран метод – трансабдоминална преперитонеална пластика (TAPP) – на пациента е направена операция за лява ингвинална херния. Роботизираната хирургична система Toumai на MicroPort MedBot е тази, която се използва по време на процедурата.
От Шанхай проф. Димитров реализира ключовите стъпки на намесата: извършва дисекция, позиционира хирургичната мрежа и съшива перитонеума. В операционната зала в Плевен присъства резервен екип, готов да поеме управлението при необходимост. В състава му влизат хирурзите доц. д-р Мартин Караманлиев и доц. д-р Полина Маринова, анестезиологът д-р Славина Йоханова, операционните сестри Виолета Динова и Жаклин Михайлова и анестезиологичната сестра Юлияна Въткова. В Шанхай до проф. Димитров е д-р Стефка Петрова, която усвоява работата със системата Toumai и ръководи връзката между двете места.
Подготовката за операцията включва четири дни технически изпитвания на комуникационната връзка, роботизираната система и механизмите за безопасност. Стабилността на видеосигнала, начинът, по който инструментите реагират при дистанционно командване, както и възможността хирургът на място мигновено да вземе управлението, са сред нещата, които екипите тестват.
Непосредствено преди началото на интервенцията възникват многократни прекъсвания в управлението на инструментите. След възстановяване на стабилното управление проф. Димитров пристъпва към оперативните етапи. Движенията на инструментите се изпълняват бавно и контролирано. Състоянието на пациента непосредствено след извеждането му от анестезия е добро.
Моята оценка и контекст
Не бих препоръчал този подход за рутинна клинична практика. Прекъсванията в управлението на инструментите непосредствено преди операцията са сериозен червен флаг: при липса на резервен екип в Плевен тези технически сривове биха могли да компрометират цялата интервенция. Латентността от 160–180 милисекунди, макар и управляема при бавни и контролирани движения, поставя твърди граници пред сложността на операциите, които могат да се извършват дистанционно.
След приключване на намесата проф. Димитров споделя: "Днес сбъднах една мечта, която ме съпътства още от детството. Още тогава, когато бях малък, сглобявах механични роботи от конструктори и си представях, че в бъдеще ще мога да ги контролирам от разстояние. За мен това беше нещо, което тогава изглеждаше като научна фантастика." Той добавя: "Най-важното за мен е, че пациентът е добре. Успехът принадлежи на целия екип – хирурзи, анестезиолози, медицински сестри, инженери и технически специалисти в България и Китай."
Зад операцията стои съвместният труд на Медицински университет – Плевен, Центъра за компетентност "Леонардо да Винчи" и Клиниката по онкологична хирургия към УМБАЛ "Д-р Георги Странски" – Плевен, подпомогнат от международни технологични и инженерни екипи. Особена признателност екипът изразява към сътрудниците от УМБАЛ "Света Марина" – Плевен и УМБАЛ "Медика" – Русе за помощта им с методиката и организацията.
С тази намеса стартира научен проект с практическа насоченост, насочен към развитието на телехирургията и увеличаването на международното партньорство в тази сфера. За да навлезе телехирургията в ежедневната клинична работа, са необходими стабилна комуникационна инфраструктура, технологии с приключени тестове, недвусмислени правила за сигурност и компетентен медицински персонал при самия пациент.
