Правителството реши: 660 евро от 1 януари, но тристранката не постигна съгласие
Минималната работна заплата в България ще стане 660 евро от 1 януари 2027 г. Това реши правителството с постановление, прието на 29 октомври и обнародвано в "Държавен вестник" на 3 ноември. Размерът важи за пълен работен месец при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, а минималното почасово възнаграждение ще бъде 3,98 евро.
Увеличението е с 39,80 евро спрямо сегашните 620,20 евро, което прави ръст от 6,4%. Според социалния министър Наталия Ефремова това ще засегне около 462 000 работещи. Тя посочи, че ръстът надхвърля отчетената годишна инфлация от 5,7% и е съобразен с възможностите на държавния бюджет.
На 23 октомври Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди предложението, но заседанието приключи без единодушие. Всички национално представителни работодателски организации подкрепиха правителствения вариант. Според тях увеличението от 6,4% покрива напълно ръста на инфлацията.
Синдикатите обаче възразиха. От КТ "Подкрепа" изчислиха, че след приспадане на личните осигурителни вноски и данъка върху доходите работникът ще получава около 512 евро чисто. Според тях това не осигурява достойни доходи и оставя българските работещи на минимална заплата на последно място в Европейския съюз по този показател. От КНСБ настояваха за повишение до 690 евро.
Нов механизъм и енергийният контекст
Това е първото увеличение, което се подготвя при новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, въведен с промени в Кодекса на труда, приети от парламента през септември. Досега размерът се определяше по формула, обвързана с 50% от средната брутна работна заплата. Новият подход предвижда минималното възнаграждение да се определя в диапазон с долна и горна граница, като долната не може да бъде под размера за предходната година.
Горната граница се изчислява въз основа на четири социално-икономически показателя с еднаква тежест от 25%: покупателната способност на минималната заплата с оглед на издръжката на живот, общото равнище на възнагражденията и тяхното разпределение, темпът на растеж на работните заплати и дългосрочната производителност на труда. Данните за изчисленията се основават на официалната статистика.
Процедурата изисква синдикатите и работодателите да водят преговори до 15 май за размера на минималната заплата за следващата година, след което Министерският съвет трябва да определи конкретната сума до 15 август. На всеки три години ще се прави оценка доколко минималната заплата е адекватна, като се използват две референтни стойности: 60% от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.
Решението за конкретния размер остава в правомощията на правителството, дори когато социалните партньори не постигнат съгласие. Новият механизъм цели да съчетае защитата на доходите на най-нископлатените работници с възможностите на бизнеса, но фактът, че синдикатите остават неудовлетворени при ръст над инфлацията, показва колко деликатен е балансът, особено в момент на продължаващ енергиен натиск върху домакинствата.
