Цените скачат с 1,3% за месец, енергията остава основен двигател
Предварителните данни на Националния статистически институт показват годишна инфлация от 6,1% през октомври, което е увеличение спрямо 5,6% през септември, измерено чрез хармонизирания индекс на потребителските цени. За един месец животът в България е поскъпнал с 1,3%. Това е най-високото ниво на инфлация от пет месеца насам и значително надхвърля средното равнище от 3,8% за еврозоната през септември.
В сравнение със септември цените най-много са нараснали в категориите "Облекло и обувки" – с 7,4%, "Развлечения, спорт и култура" – с 7%, както и "Образователни услуги" – с 2,5%. От тези данни става ясно, че натискът от инфлацията у нас продължава да бъде по-изразен от средния за еврозоната, дори и след влизането ни в еврозоната в началото на 2026 г.
Управителят на Българската народна банка Димитър Радев коментира данните по време на Международния банков форум в София. Според анализа на Европейската централна банка, който той цитира, високите енергийни цени са основният фактор, който задвижва инфлационните процеси в еврозоната – те са се покачили по-силно, отколкото беше заложено в прогнозата на ЕЦБ от септември. От Франкфурт внимателно следят по какъв начин този натиск ще се пренесе върху другите стоки и върху възнагражденията.
ЕЦБ може да вдигне лихвите през декември, предупреждава Радев
Ако новите данни потвърдят, че инфлационният натиск се задълбочава и става по-траен, ЕЦБ може да се наложи да повиши допълнително основните си лихвени проценти, заяви Димитър Радев. През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще има на разположение актуализирани прогнози, с които ще може да прецени колко дълго ще продължи енергийният шок и какви косвени последици ще има той върху цените и заплатите. Радев оцени като правилна стъпката на ЕЦБ през октомври да запази без промяна трите основни лихвени процента след повишенията през септември, но изтъкна, че това не означава край на затягането на паричната политика.
"Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение", каза Радев. Според него на всяко следващо заседание решенията ще се взимат според най-новата информация, като се имат предвид прогнозите за инфлацията, как се развива базисната инфлация и колко ефективно работи трансмисионният механизъм на паричната политика.
Сред професионалните прогнозисти, анкетирани от ЕЦБ, очакванията за общата инфлация през 2027 г. вече са коригирани нагоре до 2,6%, а за базисната инфлация – до 2,5%. Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на 2%.
Радев обърна внимание и на вътрешните рискове за България. "През септември годишната инфлация в България беше 5,6% при средно равнище от 3,8% за еврозоната. Предварителните данни на НСИ за октомври показват допълнително увеличение до 6%. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната", заяви той. По думите му общата парична политика дава рамка за поддържане на ценова стабилност, но икономическата ситуация в отделните страни все още има значение – като вътрешното търсене, темповете на кредитиране и условията за финансиране.
Влизането в еврозоната сериозно намалява външните рискове пред България, но вътрешните икономически рискове не изчезват. Банковият сектор у нас продължава да разполага с добра капитализация и ликвидност, а кредитирането расте със значителни темпове, най-вече в сегмента на жилищните заеми. Според Радев това налага превантивен подход както в банковия надзор, така и в макропруденциалната политика.
Управителят на БНБ подчерта, че е от съществено значение предприеманите мерки да са с временен характер и много прецизно насочени. Фискалните стъпки срещу енергийния шок трябва да са времево ограничени, добре таргетирани и съобразени с конкретната ситуация. Предвидимостта на икономическата политика също е важна, тъй като несигурността около публичните финанси може да отслаби доверието и да обезкуражи инвестициите.
В същото време през ноември природният газ поскъпва с над 32%, което вероятно ще продължи да подхранва ценовия натиск. Боян Рашев очаква пазарните цени на газа и електроенергията да продължат възхода си. От правителството увериха, че по-високите цени на газа няма да се отразят върху сметките за парно и ток, докато Щерьо Ножаров смята за нереалистично свиването на бюджетния дефицит до 3% без трайни структурни реформи.
