2 млрд. евро без натиск върху бюджета
Заради скъпата енергия кабинетът разработва комплекс от мерки на обща стойност 2 млрд. евро, с които ще подпомогне домакинствата, фирмите и енергоемките производства. Александър Пулев, който е вицепремиер и министър на икономиката, съобщи това след разговори с индустриалци, работодателски съюзи и синдикалисти. Фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще осигури 1,5 млрд. от тези средства, а останалите 500 млн. евро ще даде Българската банка за развитие. Според Пулев хазната няма да понесе тежест от мерките, а те ще допринесат за свиване на инфлацията.
"В резултат на един доста конструктивен диалог сме готови да обявим цялостен пакет от мерки в размер на 2 милиарда евро в подкрепа на българските домакинства, семействата, битовите и небитовите потребители, както и енергоемката индустрия", заяви Пулев. По думите му натрупването на геополитически кризи — COVID-19 пандемията, войната в Украйна, вътрешните структурни проблеми на България и конфликтът в Иран — е създало безпрецедентна обстановка. Тези процеси, смята той, са натоварили сериозно световните енергийни пазари, породили са инфлационен натиск и са отслабили конкурентоспособността както на домакинствата, така и на бизнеса.
"Това не е просто поредният енергиен шок. Международната агенция по енергетика го определи като най-сериозната криза в историята на енергетиката. Цените са безпрецедентни, такива са и мерките на правителството", посочи икономическият министър. Категорично гарантира, че през отоплителния сезон стойностите на тока и парното за населението няма да растат, като към това обещание се причислява и природният газ.
Детайли по сектори и нови програми
Правителството планира вече действащата схема за енергоемките предприятия да бъде променена — интензитетът на обезщетенията да скочи от 50 на 70%. Подобна промяна изисква координация с европейските институции, защото трябва да е в съответствие с нормите за държавна помощ. Енергийният министър Ива Петрова разкри детайли около нова инициатива за 500 млн. евро, която ще обхване търговци, малки и средни фирми, както и енергоемката индустрия.
По нейните думи токът и парното за битовите абонати са стабилизирани за целия текущ регулаторен период. Финансово са обезпечени действащите компенсационни механизми чрез Фонд "Сигурност на електроенергийната система", а нужните количества електроенергия и техните цени са договорени на специалния сегмент на Българската независима енергийна борса.
В пакета влиза и нова програма за домакинства, които се отопляват с природен газ. Тя ще функционира през студената половин на годината — от ноември до март, когато синьото гориво е най-скъпо. Условията по нея се очаква да бъдат обявени в рамките на седмица. За обезщетенията на битовите газопотребители ще трябват 10 млн. евро.
Когато цената на базовия товар електроенергия премине 180 евро/мегаватчас, месечните компенсации за останалите небитови абонати ще нараснат. Енергийният министър уточни, че това ще се реализира чрез съчетаване на подкрепата с финансиране от Българската банка за развитие.
Петрова допълни, че "Булгаргаз" е разработила стратегия за осигуряване на изгодни и конкурентни цени за българската промишленост. Благодарение на това дори в най-тежките фази на енергийната криза тя ще продължи да получава конкурентни цени с добър марж спрямо пазарните цени. Той в момента е между 30 до 40% спрямо TTF.
Деляна Иванова от ББР разясни, че банковата програма обхваща три основни линии: предварително изплащане на допълнителни 15 евро към небитовите потребители за десетмесечния компенсаторен период, както и две програми за енергоемките предприятия и за малките, средните и големите предприятия, които ще инвестират в енергийна ефективност.
Добри Митрев от БСК уточни, че допълнителните 15 евро за мегаватчас ще се появят във фактурите на небитовите потребители най-вероятно през декември, като компенсацията ще бъде за месец октомври, а вероятно и за ноември, ако цената отново надхвърли 180 евро за мегаватчас.
Боян Митракиев от КРИБ подчерта, че в условията на такава безпрецедентна криза всеки ден и всеки час забавяне могат да доведат до загуба на хиляди работни места и до прекъсване на производствени процеси, чието възстановяване впоследствие изисква десетки и стотици милиони.
