Най-високата цена от 2022 г. се връща на пазара
Цената на природния газ в Европа се доближи до 100 евро за мегаватчас, което е най-високото ниво от 2022 г. Това ниво бележи рязък обрат след периода на относително стабилни цени, който пазарът преживя през последните две години. Скачът идва в момент, когато енергийната сигурност на континента отново излиза на преден план в дискусиите за икономическата политика.
Не бих очаквал бързо облекчение на тези нива, особено с наближаването на зимния сезон, когато търсенето на отопление традиционно натиска нагоре котировките. Ситуацията през 2022 г. беше изключителна, тъй като тогава европейските страни се бориха с последиците от рязкото намаляване на руските доставки след инвазията в Украйна. Въпреки че сега доставките са диверсифицирани, пазарът очевидно остава чувствителен към геополитически шокове и климатични фактори.
Какво движи цените нагоре
Няколко фактора допринасят за текущия скок. Ниските нива на запасите в европейските хранилища създават напрежение, а конкуренцията за втечнен природен газ на глобалния пазар остава ожесточена, особено с възстановяването на търсенето в Азия. Освен това приключването на дългосрочните договори за транзит през Украйна в края на 2024 г. премахна един от традиционните маршрути за снабдяване, което принуди европейските купувачи да търсят алтернативи на по-висока цена.
Не бих подценил и ролята на времето: по-хладната от обичайното есен в някои части на континента вече повиши потреблението за отопление по-рано от нормалното. Това изтегли запасите по-бързо, отколкото операторите на хранилища бяха планирали. Според данни за състоянието на хранилищата, запълването им е значително под нивата от същия период през предходната година, което оставя по-малко буфер за студени вълни през януари или февруари.
Инвеститорите реагират на тези сигнали с агресивно покачване на фючърсите на холандския хъб TTF, който служи като референтна точка за европейския пазар. При пробив над 100 евро за мегаватчас, пазарът ще влезе в територия, която не е виждал от пика на енергийната криза. Това има директни последици за индустриалните потребители, които разчитат на газ за производствени процеси, както и за крайните битови клиенти чрез по-високи сметки за отопление и електроенергия.
Правителствата вече се сблъскват с дилемата дали да активират защитни механизми, които бяха създадени след кризата през 2022 г., или да оставят пазара да се саморегулира. Някои страни запазиха правомощията си за временни тавани на цените, макар че тези мерки се оказаха скъпи за държавните бюджети и трудни за администриране. Други заложиха на фискални компенсации за уязвимите домакинства, което е по-директен, но също скъп подход.
За българската икономика този скок е особено притеснителен, тъй като страната разполага с ограничени алтернативи за диверсификация в кратък срок. Зависимостта от конкретни маршрути и доставчици остава реалност, независимо от усилията за изграждане на нови връзки. Индустриалните потребители у нас вече сигнализират, че продължително задържане на цени около 100 евро за мегаватчас ще принуди намаляване на производството или пренасяне на разходи към крайните цени.
