Свят

Новая газета прекратява дейността си заради натиск от руските власти

Редакцията на Новая газета ще спре работа на 9 ноември след натиск от руските специални служби и лишаване от финансова подкрепа. Изданието, основано през 1993 г., припомня шестима свои колеги, убити заради журналистическата им работа.

Новая газета прекратява дейността си заради натиск от руските власти

„Нас ни убиха"

Главният редактор Сергей Соколов обяви закриването на вестника във видеообръщение, публикувано на канала на редакцията. „Нас ни убиха. „Новая газета" престава да съществува. Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати работата си", заяви той. Окончателното спиране на дейността е насрочено за 9 ноември, когато журналистите ще напуснат сградата в Потаповския преулок в центъра на Москва, където са работили близо 30 години, ще изключат сървърите и ще прекратят работата на редакцията. Въпреки това е предвидено да бъде публикуван последният брой на изданието.

Решението идва само ден след като стана известно, че редакцията трябва да освободи историческия си офис. Според Соколов журналистите са получили кратък срок за преместване, без да разполагат с осигурено ново помещение. Допълнителен удар върху финансовата стабилност на изданието са отказите на банки и компании да обслужват системата му за дарения, чрез която читателите са подпомагали финансово редакцията. Според журналистите ограниченията са лишили медията от възможността да набира средства и да продължи нормалната си работа.

С прекратяването на дейността ще затвори и музеят, посветен на журналистката Анна Политковская, който се намира в нейния бивш кабинет в редакцията. Политковская, известна с разследванията си за нарушенията на човешките права и войната в Чечения, беше убита в Москва на 7 октомври 2006 г.

Три десетилетия разследвания и шест убити колеги

„Новая газета" е основана през 1993 г. от журналисти, напуснали други руски медии. През следващите десетилетия изданието си изгражда репутация с разследвания на корупцията, злоупотребите с власт и нарушенията на човешките права. В емоционалното си обръщение редакцията припомня шестима свои колеги, убити заради журналистическата им работа: Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова.

Бившият главен редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г. заедно с филипинската журналистка Мария Реса за усилията им да защитават свободата на словото.

Натискът върху „Новая газета" се засили след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През март същата година редакцията обяви спиране на печатното издание заради предупреждения от руския медиен регулатор „Роскомнадзор". През септември съдът отне регистрацията на медията като средство за масова информация. Част от журналистите напуснаха Русия и създадоха „Новая газета Европа", която руските власти впоследствие обявиха за нежелана организация.

През септември 2026 г. самата „Новая газета" беше включена от руското Министерство на правосъдието в регистъра на чуждестранните агенти с твърдения за разпространяване на недостоверна информация за държавната политика и избирателната система. През октомври главният редактор Соколов беше разпитван след обиск в жилището му, свързан с дело срещу журналиста Олег Ролдугин за предполагаемо незаконно използване на лични данни. Ролдугин беше задържан през април, а впоследствие поставен под домашен арест. Соколов не беше обвинен по случая.