Планът за партньорство започва сега, парите още не са сигурни
Вицепремиерът Атанас Пеканов обяви, че България може да получи между 15 и 20 млрд. евро от следващия европейски бюджет за периода 2028–2034 г., но достъпът до тези средства ще бъде строго обвързан с конкретни реформи. Той уточни, че размерът на финансирането все още не е окончателно определен, тъй като преговорите за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз продължават. Министерският съвет вече даде официален старт на подготовката на Националния план за партньорство, който трябва да включва инвестиции и промени по модел, сходен с този на Плана за възстановяване и устойчивост. Пеканов подчерта, че заложените реформи трябва да бъдат реалистични и изпълними в рамките на целия програмен период до 2034 г., а инвестициите трябва да отговарят както на националните приоритети, така и на специфичните препоръки на Европейската комисия към България.
Още през следващата седмица ще има първа официална среща с представители на всички министерства, на която ще бъдат представени насоките на Европейската комисия за организацията на процеса. В рамките на следващите 2 седмици се очаква да започнат консултации със социалните партньори, общините, синдикатите и работодателските организации. Първият вариант на плана трябва да бъде готов през пролетта, а изработването на окончателния документ ще продължи още няколко месеца.
Бюджетният дефицит и енергийните цени натискат правителството
Междувременно правителството води интензивни разговори с Европейската комисия и по параметрите на държавния бюджет за 2027 г. Пеканов съобщи, че е постигнат определен консенсус с европейските партньори, а окончателната бюджетна рамка ще бъде представена в петък. Намаляването на бюджетния дефицит остава една от основните задачи, но според вицепремиера проблемите са структурни и не могат да бъдат решени в рамките на 1 година. Той обърна внимание на натрупването на социални разходи и увеличаването на заплатите в публичния сектор през последните 6 години, без да е осигурено съответното финансиране. "Необходимо е да се прекрати практиката по поемане на нови задължения, без те да бъдат обезпечени с необходимото финансиране", заяви Пеканов. Правителството ще се стреми да ограничи дефицита, без да се отказва от политиката по доходите и социалната подкрепа за децата и семействата, като предвижда оптимизация на разходите на държавните институции и ограничаване на прекомерните харчове.
Енергийният натиск върху икономиката расте. България е сред първенците в ЕС по поскъпване на тока за бизнеса: през първата половина на 2026 г. цената на електроенергията за небитовите потребители у нас нараства с 14,2% на годишна база, при средно понижение от 5,4% за целия Европейски съюз. Средната цена за българския бизнес достига 0,1452 евро за киловатчас при 0,1800 евро средно за ЕС. За домакинствата обаче страната заема трето място в Съюза по най-евтина електроенергия с 0,1341 евро за киловатчас при средноевропейска цена от 0,2832 евро.
Парното също е под заплаха. Енергийният експерт Иван Хиновски прогнозира възможно увеличение на цената на топлинната енергия с над 20%, задвижено от поскъпването на природния газ с 32% от 1 ноември и по-високите разходи за въглеродни емисии. Хиновски посочи, че 60–70% от разходите за производство на топлинна енергия са свързани с природния газ, което прави задържането на цените изключително трудно. Той предупреди и за критичното състояние на "Топлофикация София", чиито задължения вече надвишават активите на дружеството: "Това дружество може да потопи цялата енергетика."
