Ръстът надмина очакванията, заплатите и заетостта се подобряват
Брутният вътрешен продукт на България се е увеличил с 2,5% през третото тримесечие на годината спрямо същия период на предходната година, което надхвърля прогнозите на анализаторите. Темпът на растеж показва устойчивост въпреки несигурната икономическа среда в еврозоната и продължаващите геополитически напрежения в региона.
Данните за заетостта и трудовия пазар са още по-обнадеждаващи от самия ръст на БВП. Нивото на безработица е спаднало до исторически ниски стойности, като броят на регистрираните безработни намалява непрекъснато от началото на годината. Това поставя България сред страните с най-нисък дял на безработица в Европейския съюз, макар че все още съществуват значителни регионални разлики между София и по-слабо развитите области.
Заплатите растат с темпове, които надвишават инфлацията, което означава реално повишаване на покупателната способност на домакинствата. Средната работна заплата достига нови рекордни нива, като секторите с най-висок ръст остават информационните технологии, финансовите услуги и производството на автомобилни компоненти. Този ръст на доходите обаче създава и натиск върху разходите на бизнеса, особено в малките и средните предприятия, които изпитват затруднения да привличат и задържат квалифицирани кадри.
Проблемите с дефицита на работна сила и инфлационният натиск
Икономиката расте, но този растеж не е лишен от рискове. Дефицитът на работна сила се задълбочава и вече ограничава възможностите за разширяване на производството в ключови сектори. Много работодатели се оплакват, че не могат да намерят подходящи кандидати дори при предлагане на значително по-високи възнаграждения от средните за съответната позиция.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Ръст на БВП (годишна база, трето тримесечие) | 2,5% |
| Тенденция на безработицата | спадяща |
| Тенденция на заплатите | растяща над инфлацията |
| Най-силни сектори | ИТ, финанси, автомобилни компоненти |
| Основен риск | дефицит на работна сила |
Инфлацията, макар и забавена спрямо пика от предишните години, продължава да влияе върху потребителските цени. Цената на енергоносителите и хранителните продукти остава волатилна, а това засяга най-силно нискодоходните домакинства, които харчат по-голяма част от бюджета си за базови стоки. Дори и с нарастващи заплати, покупателната способност в някои сегменти на населението се свива реално.
Правителството разчита на европейските фондове да компенсират част от тези предизвикателства, но усвояването на средствата продължава да изостава от планираните срокове. Това забавяне ограничава потенциала за инфраструктурни инвестиции, които биха могли да стимулират допълнително икономическата активност и да подобрят свързаността на по-слабо развитите региони.
Аз бих посъветвал инвеститорите да следят внимателно данните за трудовия пазар през следващите месеци, тъй като там се крие най-големият риск за устойчивостта на растежа. Ако дефицитът на кадри продължи да се задълбочава, някои компании може би ще забавят разширяването си или ще пренасочат инвестиции към други страни с по-достъпен трудов пазар. Ръстът от 2,5% е добра новина, но той разчита твърде много на потреблението и недостатъчно на продуктивността, което е структурен проблем, който България отлагат от десетилетия.
