Кои сектори попадат под обхвата и при какви условия
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха одобрени от Министерския съвет, като с тях се въвежда данък от 33% върху свръхпечалбата на редица сектори: банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра, дружества за бързи кредити, както и търговци на храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 г. достигат поне 5 млн. евро. През 2027 г. ще започне прилагането на мярката, като 30% от дължимия данък ще подлежат на преотстъпване за формиране на резерви и за инвестиции.
В мотивите към законопроекта се посочва, че общият режим на корпоративно подоходно облагане остава непроменен от този специален данък, който не засяга и облагането на обичайната печалба на дружествата. Единствено свръхпечалбата в изброените икономически сектори попада в обхвата му — компаниите ще продължат да внасят стандартния корпоративен данък върху нормалната си печалба, докато допълнителното облагане ще се прилага единствено за извънредните доходи над определен праг.
Възможност се предоставя от правителството 30% от данъка върху свръхпечалбата да бъдат преотстъпени за конкретни цели, като формиране на резерви или инвестиции. Очевидно това представлява опит ударът по бизнеса да бъде смекчен и част от средствата да бъдат насочени обратно в икономиката, макар че 70% от данъка остават необратими приход за бюджета.
Данъчни облекчения за технологични инвестиции и други промени
Данъчни облекчения за компаниите, инвестиращи в технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура, предвиждат още промените в закона. Ускорена данъчна амортизация ще може да се прилага за тези активи, като годишната норма е двойно по-висока от стандартната, без да надвишава обаче 100%. Контраст се създава тук: докато властите налагат тежко облагане върху утвърдени сектори с големи печалби, паралелно стимулират модернизацията чрез данъчни преференции за дигитална инфраструктура.
От досегашните 700 лв. се увеличава прагът, над който активите се признават за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи — на 1000 евро. Като текущ разход, вместо да се амортизират за определен срок, ще могат да се отчитат повече активи с по-ниска стойност. Удължава се от 5 на 10 години срокът за пренасяне и приспадане на данъчни загуби, но с ново ограничение: до 70% от положителния данъчен финансов резултат ще могат да се приспадат загубите.
Правилата за облагане на разходите в натура се изясняват в законопроекта в случаите, когато за лични цели се използват фирмени активи — независимо дали са собствени, наети или предоставени за ползване. По-последователно данъчно третиране се цели за личното потребление, финансирано чрез предприятието.
Декларирането и плащането на данъци при преобразуване на дружества също попада в обхвата на промените — включително корпоративния данък за последния данъчен период, данъка при източника върху дивиденти и ликвидационни дялове, доходи на чуждестранни лица, както и алтернативния данък при преобразувание.
