Санкциите, ракетите и спадът в съгласуваността
Европейската комисия публикува доклада за напредъка на Сърбия към ЕС на 4 ноември като част от Пакета за разширяването за 2026 г., и аз виждам в него директно предупреждение: стратегическата ориентация на Белград вече не е даденост. Степента на съгласуване на външната политика на Сърбия с общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС е спаднала до 63% към 1 септември 2026 г. при 67% през 2025 г. Този спад не е случаен, а отразява конкретни избори на сръбското ръководство.
Белград продължава да отказва присъединяване към европейските санкции срещу Русия и Беларус, наложени заради агресията срещу Украйна. Паралелно с това Сърбия запазва директните полети до Русия, допуска прокремълски медии да работят на нейна територия и прилага ускорена процедура за предоставяне на сръбско гражданство на руски граждани, което им осигурява безвизов достъп до ЕС. Комисията отбелязва контактите на най-високо равнище между Белград и Москва, включително на фона на енергийната зависимост на Сърбия от руски доставки.
Китайското измерение ме безпокои не по-малко. През май 2026 г. Александър Вучич подписва 23 споразумения за сътрудничество в Пекин, сред които и меморандум между Сръбската прогресивна партия и Китайската комунистическа партия. Най-острата реакция на Брюксел обаче предизвиква военната сделка: Сърбия закупува китайски свръхзвукови високоточни ракети въздух-земя, интегрирани в руски изтребители. Според Комисията тези доставки създават стратегически зависимости, несъвместими с европейската интеграция.
Институционален произвол, изборни манипулации и влошаващи се медии
Докладът констатира, че политическите дебати и решения в Сърбия фактически се направляват от президента по начин, който не е предвиден в конституцията. Вучич подава оставка като президент на 27 септември 2026 г., но веднага се кандидатира начело на листата на Сръбската прогресивна партия за парламентарните избори на 25 октомври, целейки поста министър-председател. Международните наблюдатели установяват сериозни неравенства в кампанията: злоупотреба с държавни ресурси, пристрастно медийно отразяване и натиск върху избиратели, кандидати и представители на гражданското общество.
Според предварителните резултати "Студентската листа", излязла от протестите след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през 2024 г., печели абсолютно мнозинство от мандатите. Протестите продължават да отразяват недоволство от корупцията, липсата на отчетност и непрозрачността при държавните инфраструктурни проекти.
Свободата на медиите регистрира ново отстъпление. Между март и септември 2026 г. 96% от ефирното време в централните новини на обществената Радио-телевизия Сърбия е отишло при управляващото мнозинство, едва 4% при опозицията. По време на кампанията РТС фаворизира управляващите и представя "Студентската листа" в отрицателна светлина. Регулаторният орган за електронни медии, чийто нов съвет е сформиран през 2026 г. след продължителен период без ръководство, не осигурява ефективен контрол.
В областта на върховенството на закона политическият натиск върху съдии и прокурори се засилва значително. Високопоставени представители на властта, включително президентът и депутати, отправят публични критики към текущи разследвания и заплахи за отстраняване на магистрати. Разследванията след трагедията в Нови Сад се бавят, като прокуратурата за организирана престъпност съобщава за недостатъчно сътрудничество от полицията; работата е забавена допълнително след отстраняването на 17 опитни служители от специализираната група. ГРЕКО към Съвета на Европа оценява, че Сърбия е изпълнила задоволително едва 3 от 24 препоръки.
Докладът включва остра констатация за погребението на Ратко Младич през септември 2026 г., проведено с официална подкрепа и присъствието на високопоставени представители на властта и армията. Комисията определя това като възхваляване на военнопрестъпник, противоречащо на ценностите на европейския път. Сръбски политици, партии и медии продължават публично да подкрепят осъдени военнопрестъпници и да отричат военни престъпления, включително геноцида в Сребреница. Над 1 800 висящи случаи на военни престъпления чакат разглеждане.
От началото на преговорите през януари 2014 г. Сърбия е отворила 22 от 35 преговорни глави, две временно затворени. Третият клъстер, свързан с конкурентоспособността и приобщаващия растеж, е технически готов за отваряне, но общият темп зависи от напредъка по върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово. Брюксел настоява Белград да започне признаването на косовски документи, символи и институции и да прекрати лобирането срещу членството на Косово в международни организации. Техническата подготовка не може да замени политическата воля за реформи и последователно придържане към външната политика на ЕС.
