Икономика

Народното събрание прие изменения в Закона за енергия от възобновяеми източници

Новите изменения в Закона за енергия от възобновяеми източници транспонират европейската директива и запазват екологичните бариери. Промените целят намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., като изключват защитените зони от приоритетните терени за вятърна енергия.

Народното събрание прие изменения в Закона за енергия от възобновяеми източници

Новите правила транспонират европейска директива и запазват екологичните бариери

Народното събрание прие на второ четене измененията в Закона за енергията от възобновяеми източници, предложени от Министерството на енергетиката и народни представители. Текстовете транспонират Директива (ЕС) 2023/2413 и целят да ускорят използването на енергия от възобновяеми източници, без да отстъпват от действащите екологични изисквания.

Законът въвежда технически правила и норми при проектирането и строителството на сгради, както и мерки за подпомагане на бизнеса. Механизмът за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта също влиза в новата рамка, заедно с мерки за насърчаване на производството на топлинна енергия от такива източници.

При определянето на приоритетните зони за вятърна енергия законът изрично изключва защитени зони и територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии. Правилата за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти остават непроменени, както и ограниченията за промяна на предназначението на земеделските земи.

Климатните цели са амбициозни, но междинните срокове наближават

Промените създават правна основа за постигане на климатична неутралност в ЕС до 2050 г. и междинна цел за намаляване на нетните емисии парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.

Не бих нарекъл този подход особено смел. Запазването на всички процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие означава, че административните препятствия пред инвеститорите остават пълни. Екологичната съвест е похвална, но ако България иска сериозен скок във възобновяемите мощности, процедурите за присъединяване към мрежата трябва да станат реално по-бързи, не само "по-бързи" на хартия.

Законът не променя категоризацията на земеделските земи и не пипа режима за тяхното преустройство. Това е разумно от гледна точка на защитата на земеделието, но ограничава сериозно терените за фотоволтаични паркове. Вятърната енергия пък губи потенциални площи заради изключването на цели категории територии.

Като цяло приетите текстове изпълняват формалното задължение за транспониране на европейската директива, без да създават особени стимули за ускоряване на пазара. Бизнесът получава "мерки за подпомагане", чието съдържание ще стане ясно едва при прилагането им.