Фискалната рамка: по-малко разходи, запазени социални ангажименти
Правителството на Румен Радев представи проектобюджета за 2027 г. в зала "Максима" на УНСС — за пръв път основният финансов закон на държавата беше показан пред университетската общност, а не в административните сгради на изпълнителната власт. Гълъб Донев, министърът на финансите, представи дефицит в размер на 3,5% от БВП по касов метод, разходи, които няма да надхвърлят 39,6% от БВП, както и опция за привличане на нов държавен заем до 8,6 млрд. евро. Това е първият целогодишен бюджет, изцяло изготвен в евро.
Финансовата рамка беше охарактеризирана от Радев като "бюджет на трудните баланси" — такъв, който следва да сложи край на натрупването на дефицити и задължения, без обаче да изгуби социалната подкрепа. Според него разходите вече са надхвърлили 40% от БВП, което налага пренасочване на ресурси към инвестиции с потенциал да стимулират икономическия растеж. По негово мнение кабинетът е длъжен паралелно да свие прекомерния дефицит, да редуцира разходите и да погасява старите задължения, като същевременно не допуска свиване на доходите и социалната защита.
Дефицитът от 3,5% остава над европейския праг от 3%, въпреки че е под прогнозираното за 2026 г. равнище. Според заложената от Донев траектория дефицитът по консолидираната фискална програма следва да спадне до 3,1% през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г. Тези стойности не бива да се бъркат с показателя на начислена основа: в проекта на бюджетен план, изпратен до Европейската комисия през октомври, дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2027 г. е 4,3% от БВП. Новият държавен дълг е предвиден в размер до 8,6 млрд. евро през 2027 г., а за следващите две години лимитите са съответно 8,5 млрд. евро и 7,9 млрд. евро. Към края на 2027 г. държавният дълг ще нарасне до 31,4% от БВП, което запазва на България четвъртата позиция в ЕС по най-нисък публичен заем.
Макроикономическата рамка предвижда реален растеж на българската икономика от около 2,5% през 2027 г. след очакваните 3% през 2026 г., номинален БВП от 141,3 млрд. евро, безработица от 3,4% и средногодишна инфлация от 4%. Капиталовите разходи са планирани на 6 млрд. евро, а средствата за отбрана трябва да достигнат 2,23% от БВП, с 418,4 млн. евро повече спрямо предходната година.
Нови данъци, съкращения и остра опозиционна критика
Основните данъчни ставки остават непроменени в приходната част: ДДС продължава да е 20%, корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица са 10%, а този върху дивидентите — 5%. За сметка на това се планира еднократно облагане с 33% върху свръхпечалбите за 2027 г. на фирми от конкретни браншове: банки, застрахователи, големи търговци на храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. За данъчна основа ще послужи средната годишна данъчна печалба в интервала 2020-2025 г., като 30% от събраните средства ще подлежат на възстановяване при реинвестиране. Данъкът върху разходите в натура нараства от 3% на 7%, влиза в сила акциз за луксозни автомобили с мощност над 250 kW, а границата за задължителна регистрация по ДДС се вдига на 60 000 евро.
От страна на разходите правителството залага обширна административна реформа: ще бъдат елиминирани над 5000 щатни бройки, броят на административните структури ще спадне от 260 на 220, а ръководните постове — от 1868 на 1723. Най-масови съкращения се очакват в МВР — около 2000 служители. Разходите за персонал във вътрешното министерство трябва да се понижат с 10,4%. Продължава освобождаването на служители, които получават едновременно заплата и пенсия.
Бюджетът въпреки обявената цел за стягане на разходите предвижда ръст на възнагражденията в бюджетния сектор с 5%, на заплатите на педагогическите специалисти — с 7,5%, както и осъвременяване на пенсиите с 7,8% считано от 1 юли. Минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. е фиксирана на 660 евро, таванът на осигурителния доход се качва на 2400 евро, а максималната пенсия — до 1876 евро. Помощта за отглеждане на дете до навършване на 2 години става 450 евро.
Представянето предизвика остри критики от опозицията. Красимир Вълчев от ГЕРБ определи събитието като "бюджет на инерцията" и обвини управляващите, че продължават да се оправдават с тежкото финансово наследство. Ивайло Мирчев от "Демократична България" нарече финансовата рамка "бюджет на страшното свличане" и предупреди за нова спирала на задлъжняване. Станислав Анастасов от ДПС заяви: "Единственото нещо, с което се съгласяваме, е, че този бюджет е тежък камион без спирачки, който лети към пропастта." Цончо Ганев от "Възраждане" обяви, че няма да подкрепят бюджета, тъй като той води до "трайно обедняване на българите и никаква борба с инфлацията".
